Читать «Дипломатически имунитет» онлайн - страница 174

Над видплочата пред себе си Майлс наблюдаваше как Корбо минава през предстартовите проверки и се мести от табло на табло под строгия, бдителен поглед на сетаганданския ба. Корбо сякаш нарочно се движеше с излишна предпазливост и явно обясняваше, ако се съдеше по движението на устните му, всеки свой ход преди да докосне съответното контролно табло. И бавно, забеляза Майлс. Доста по-бавно от необходимото, макар и не чак толкова, че да бие на очи.

Гласът на Ворпатрил, или по-скоро тежкото му дишане, най-после се чу отново. Запасът му от ругатни явно се беше изчерпал. На Майлс това му се стори значително по-тревожно от предишните му нецензурни крясъци.

— Милорд. — Ворпатрил се поколеба. Гласът му спадна до слисано ръмжене. — Току-що получих изрична заповед от щаба в Пети сектор да събера корабите от ескорта си, да изоставя комарската флотилия и да потегля с максималната възможна скорост към Марилак за среща на имперския флот.

„Как ли пък да не потеглиш с моята жена на борда“, беше първата мисъл на Майлс.

После примигна и замръзна на стола си.

Другата функция на военните ескорти, които Бараяр осигуряваше безвъзмездно на комарските търговски флотилии, беше тихо и незабележимо да се поддържа въоръжена сила, пръсната из цялата възлена връзка. Сила, която може, при наистина спешен случай, да бъде събрана бързо и да послужи като убедителна военна заплаха в ключови стратегически точки. В противен случай можеше да отнеме твърде много време, или дори да се окаже невъзможно от дипломатическа или военна гледна точка, да се придвижи значителна военна сила от родните светове през скоковите проходи на междинните държавни образувания до сборните пунктове, където можеше да е от полза на Бараяр. А търговските флотилии пътуваха из цялата възлена връзка.

Планетата Марилак беше бараярски съюзник на задния вход на Сетаганданската империя, от бараярска гледна точка, в сложната паяжина от скокови преходи, които свързваха възлената връзка. Втори фронт, така както непосредствената съседска заплаха, която Ро Сета представляваше за Комар, беше първият фронт. Вярно, комуникационните и логистични разстояния между двете допирни точки бяха по-къси за сетаганданците, отколкото за бараярците. Но стратегическите клещи говореха сами за себе си, особено с потенциалното включване на марилакански сили. Единствената причина бараярците да сбират флота при Марилак, беше, за да сплашат Сетаганда.

Само дето, когато Майлс и Екатерин бяха потеглили от Бараяр на закъснялото си сватбено пътешествие, отношенията между двете империи се бяха отличавали — е, не чак със сърдечност, думата едва ли беше най-подходящата, — но с незапомнена липса на напрежение. Какво, по дяволите, можеше да е променило това толкова коренно и така бързо?

„Има някакво раздвижване сред сетаганданците около Ро Сета“, беше казал Грегор.

На няколко скока от Ро Сета Гупи и приятелите му контрабандисти бяха качили странен жив товар, доставен от сетагандански правителствен кораб, кораб с множество лъскави маркировки. С пискун на емблемата може би? Товар с един-единствен придружител — единствения оцелял? След което правителственият кораб беше побързал да се отдалечи, поемайки опасен курс към двете слънца на близката система. Ами ако тази траектория не е била заблуждаваща маневра? Ами ако не е била друго, а гмурване право надолу, без път назад?