Читать «Дипломатически имунитет» онлайн - страница 176

Колко ли бяха скъсили вече разстоянието сетаганданците? Твърде много, ако се съдеше по паническите ходове на похитителя. Цяло чудо беше, че сетаганданският ба не беше получил фатален инфаркт, спестявайки на Гупи несръчната му стрелба със занитвача, когато уж мъртвият контрабандист беше цъфнал изневиделица в хотелското фоайе. Но следите на похитителя, очертани с ярки фойерверки от гафовете на Гупи, водеха от местопрестъплението право до сърцето на една доскоро враждебна империя — Бараяр. Какви ли изводи си бяха направили сетаганданците?

„Е, сега вече имаме улика, нали?“

— Така — промълви Майлс, после повтори, малко по-бодро: — Така. Всичко това го записвате, надявам се. Първата ми заповед като Императорски глас, адмирале, е да отменя тази, която сте получили от Пети сектор. За това се канехте да ме помолите, нали?

— Благодаря ви, милорд ревизор, да — признателно рече Ворпатрил. — При нормални обстоятелства по-скоро бих умрял, отколкото да пренебрегна такава заповед, но… предвид ситуацията тук ще им се наложи да изчакат. — Ворпатрил не драматизираше. Думите му прозвучаха делово, като излагане на очевиден факт. — Не много, надявам се.

— Тъкмо напротив. Ще им се наложи доста да почакат. Това е следващата ми заповед като Императорски глас. Направете некодирано копие на всичко — всичко, — което сте записали през последните двайсет и четири часа, и го излъчете по открит канал и с най-висока степен на приоритетност до Императорския дворец, до Висшето командване на Бараяр, до централния щаб на ИмпСи и до Галактическия отдел на ИмпСи на Комар. И — той си пое дълбоко дъх и повиши глас, за да надвика възмутения крясък на Ворпатрил „Некодирано копие! В момент като този?“ — с изпращач лорд ревизор Майлс Воркосиган от Бараяр: „Спешно и на личното внимание на гем-генерал Даг Бенин, началник на Имперската служба за сигурност, Небесните градини, Ета Сета — лично, спешно, неотложно. В името на косата на Райън, довери ми се, Даг.“ Като използвате точно тези думи.

— Какво? — изкрещя Ворпатрил, после побърза да понижи глас, макар тревогата да си остана непроменена: — Какво? Среща на флота при Марилак може да означава единствено неизбежна война със сетаганданците! Не можем да им поднесем на тепсия подобна информация за позицията и придвижването ни!

— Изискайте също така пълния, нередактиран запис от разпита на Русо Гупта и го изпратете на същия адрес, по най-бързия начин. Макар че и това няма да е достатъчно бързо.

Нов ужас разтърси Майлс, видение като от трескав сън — величествената фасада на Дом Воркосиган в бараярската столица Ворбар Султана, засипана с плазмен огън, който топи старата му каменна зидария като масло, а два пълни с течност контейнера избухват и се превръщат в пара. Или заразна мъгла, след която в къщата остават само купчини трупове по коридорите — и два почти достигнали термина си утробни репликатора, останали без надзор, които не след дълго спират да функционират, изстиват бавно, а мъничките същества вътре умират от липса на кислород и се удавят в собствената си околоплодна течност. Миналото и бъдещето му унищожени едновременно… И Ники — дали щяха да го подберат заедно с другите деца в отчаян опит за бягство, или щеше да остане забравен, непотърсен, сам-самичък в пламналия град? Майлс беше вярвал, че се превръща в добър втори баща на детето — сега това определено подлежеше на съмнение, нали? „Екатерин, съжалявам…“