Читать «Дипломатически имунитет» онлайн - страница 175

— Мамамустара — промълви Майлс.

— Милорд? — обади се Ворпатрил. — Ако…

— Тихо — скастри го Майлс.

Веднъж годишно най-ценните товари на висшата раса напускаха Звездните ясли на столичния свят Ета Сета. Осем кораба, всеки на път към една от планетите на империята, така любопитно управлявана от висшите. Всеки един, натоварен с ежегодната реколта висши ембриони, генетично модифицираните и сертифицирани резултати от всички договори за зачеване, плод на сложни преговори между великите съзвездия, както наричаха там клановете, с други думи — грижливо култивираните генетични линии на висшата раса. Всеки товар от приблизително хиляда млади живота, придружаван от една от осемте най-влиятелни висши дами в империята, планетарните консорти, които представляваха управителния съвет на Звездните ясли. Всичко това — смятано за най-интимно, държано в най-дълбока тайна и забранена тема за разговор с външни посетители.

Защо един агент ба не се беше върнал за нови копия, след като беше загубил подобен безценен товар с бъдещи висши деца по време на транспортирането?

Защото изобщо не беше агент. Защото беше изменник.

— Престъплението не е убийство — прошепна Майлс и очите му се разшириха. — Престъплението е отвличане.

Убийствата бяха дошли по-късно, под напора на нарастваща паника, когато сетаганданецът, с пълно основание, се беше опитал да заличи следите си. Е, колкото до Гупи и приятелите му, за тях е било предвидено да умрат, защото са били единствените свидетели, че един човек не е загинал с останалите на обречения кораб. Кораб, който е бил отвлечен, макар и за кратко, преди унищожаването му — ами да, най-успешните отвличания в историята винаги се бяха оказвали вътрешна работа. Сетаганданското правителство сигурно направо се беше побъркало покрай тази история.

— Милорд, добре ли сте?

После гласът на Екатерин прошепна натъртено:

— Не го прекъсвайте. Мисли. Винаги издава тези странни звуци, когато мисли.

Според онова, което беше известно в Небесните градини, един детекораб беше изчезнал, пътувайки по иначе безопасен маршрут до Ро Сета. Всички единици за бързо реагиране и агенти разузнавачи, с които разполагаше Сетаганданската империя, навярно бяха хвърлени в разследването. Ако не беше Гупи, трагедията навярно щеше да се припише на някаква странна повреда, станала причина корабът да загуби контрол и връзка с останалия свят, пропадайки безпомощно към огнената си гибел. Без оцелели, без отломки, без въпросителни. Но Гупи го имаше. И не само го имаше, ами и оставяше след себе си истинска бъркотия от най-разнопосочни улики при всяка шляпаща стъпка на огромните си стъпала.