Читать «Дипломатически имунитет» онлайн - страница 173

Насочи вниманието си към въпроса как да шпионира мостика. Ако сетаганданецът беше разбил камерата, както току-що го бяха направили измъкващите се квади, или дори ако беше метнал някое сако отгоре й, Майлс нямаше шанс… А! Най-сетне. Над видплочата му изникна образ от мостика. Сега пък нямаше звук. Майлс изскърца със зъби и се наведе напред.

Камерата явно беше насочена към вратата, осигурявайки добър изглед към няколко празни командни кресла и тъмните табла пред тях. Сетаганданецът беше там, все още облечен в бетанските дрехи на изоставената си фалшива самоличност — сако, саронг и сандали. Все пак един скафандър — само един — с маркировката на „Идрис“ лежеше наблизо, метнат през облегалката на едно от креслата. Корбо, все така уязвимо гол, седеше в пилотското кресло, но още не си беше сложил шлема. Сетаганданецът вдигна ръка и каза нещо. Корбо се намръщи гневно и се дръпна, но сетаганданецът успя да притисне за миг един хипоспрей към ръката му над лакътя и отстъпи назад със самодоволно изражение.

Наркотични вещества? Даже и смахнатият сетаганданец не можеше да е толкова луд, че да надруса скоков пилот, от чиито неврални функции съвсем скоро щеше зависи и самият той. Зараза някаква? Би възникнал същият проблем… макар че нещо със забавено действие можеше и да свърши работа — „Съдействай ми и по-късно ще ти дам противоотрова.“ Или стопроцентов блъф, дестилирана вода например. Хипоспреят като цяло изглеждаше твърде елементарен и очевиден метод за приложение на вещества сетаганданска направа, което навеждаше Майлс на мисълта за блъф, макар че Корбо едва ли би се сетил. Сложеше ли си пилотът шлема на главата и включеше ли кораба към мозъка си, целият контрол така или иначе преминаваше в негови ръце. Което означаваше, че е трудна задача да заплашваш пилот.

И обезсмисляше параноичните опасения на Ворпатрил, че Корбо е станал предател и че се е писал доброволец с цел да се измъкне от ареста на квадите и останалите си проблеми. Или не? Независимо от всички евентуални уговорки, предварителни и тайни, сетаганданецът не би се задоволил просто да повярва някому, когато може да се подсигури по друг начин.

От комуникатора Майлс чу резкия, изненадан рев на адмирал Ворпатрил:

— Какво? Невъзможно. Да не сте полудели? Не сега…

След като минаха няколко секунди без разяснение.

Майлс прошепна:

— Ъъ, Екатерин? Чуваш ли ме?

Чу я как вдиша рязко.

— Да.

— Какво става?

— Офицерът, отговарящ за комуникациите, извика адмирал Ворпатрил настрана. Пристигнало е някакво съобщение от щаба в Пети сектор. Изглежда, е нещо много спешно.