Читать «Дипломатически имунитет» онлайн - страница 171

— Скоковият пилот пристигна току-що — каза Майлс на Ворпатрил.

— Мамка му. Човек или квади?

Ворпатрил определено имаше нужда да поработи върху дипломатическия си речник…

— Външен — ограничи се Майлс, макар да му идваха доста по-остри реплики в отговор. Поколеба се, после добави: — Лейтенант Корбо.

Слисано мълчание. После Ворпатрил изсъска:

— Гадно копеле!…

— Шш. Сетаганданецът най-сетне се включи. — Майлс нагласи силата на звука и отново вдигна прозорчето на шлема си, така че Ворпатрил също да чува разговора. Стига скафандърът на Роик да си останеше запечатан, нямаше… нямаше как да стане по-лошо. „Да бе, и колко лошо е това «лошо»?“

— Обърнете се към охранителната камера и отворете уста — хладно и без предисловие инструктира пилота гласът на сетаганданеца. — По-близо. По-широко. — Майлс бе удостоен с прекрасен изглед към сливиците на Корбо. Освен ако лейтенантът не криеше някой отровен зъб, други оръжия в устата му очевидно нямаше.

— Добре… — Сетаганданецът продължи с безстрастните си инструкции, подлагайки Корбо на поредица от унизителни пируети, които, макар и не така подробни като претърсването на всички телесни отвори, не оставиха и най-малкото съмнение, че скоковият пилот не е скрил нищо и там. Корбо се подчиняваше съвсем точно, без колебание или протест, лицето му бе все така застинало и празно.

— Сега освободете сондата от скобите за скачване.

Корбо се надигна от последната си позиция в клекнал стоеж и прекрачи през вътрешната врата на шлюза към сондата, скачена към външния отвор. Няколко метални изщраквания и сондата, освободена, но с невключени двигатели, бавно се отдели от корпуса на „Идрис“.

— Слушайте следващите ми инструкции. Изминете двайсет метра по посока на носа, завийте наляво и изчакайте вратата там да се отвори.

Корбо се подчини, все така с почти лишено от изражение лице, с изключение на очите. Погледът му се плъзна за миг наоколо, сякаш търсеше нещо или се опитваше да запомни маршрута си. След първите няколко крачки образът му излезе от обхвата на охранителната камера.

Майлс се замисли за специфичната шарка на старите белези от глисти по тялото на Корбо. Трябваше да се е овалял или е бил овалян в някое наистина голямо гнездо. Избледняващите йероглифи, изглежда, носеха своя история. Малко колониално момче, може би новодошло в лагера или градчето — подлъгано или предизвикано, или просто съблечено и бутнато вътре? А после е трябвало да се изправи, разплакано и уплашено, посрещнато от бурния смях и дюдюкания на някаква жестока шега…

Ворпатрил продължи да ругае под сурдинка:

— Защо Корбо? Защо Корбо?

Майлс, който трескаво си задаваше същия въпрос, предположи:

— Може сам да е предложил услугите си.

— Или пък проклетите квади са го пробутали като жертвено агне. Вместо да рискуват живота на някой от своите. Или… или пък е измислил поредния начин да дезертира.