Читать «Дипломатически имунитет» онлайн - страница 169

Седна на пода до дупката и провеси крака през нея.

— Хвани ме. Не стискай много силно, че току-виж си ми строшил нещо с допълнителната сила на костюма.

— Разбрано, милорд.

— Лорд ревизор Воркосиган — чу се неспокойният глас на Ворпатрил. — Какво правите?

— Разузнавам.

Роик го прихвана за хълбоците и го смъкна — с излишна нежност — на средната палуба. Майлс погледна нагоре по коридора, покрай по-голямата дупка в пода, към херметичните врати в другия край на сектора.

— Кабинетът на Солиан е в тази секция. Ако на проклетия кораб има поне едно контролно табло, което може да наблюдава, без на свой ред да бъде наблюдавано, трябва да е там.

Тръгна на пръсти по коридора, последван доста по-тромаво от гвардеец Роик — подът скърцаше под тежките му стъпки. Майлс набра познатия му вече код на кабинета. Роик едва се вмъкна след него през вратата. Майлс седна на стола пред бюрото на Солиан и раздвижи пръсти, оглеждайки замислено контролното табло. Пое си дълбоко дъх и се наведе напред.

Да, можеше да отклони данни от видкамерите при всеки шлюз на кораба — едновременно, ако поиска. Да, можеше да се включи към сензорите за безопасност при херметичните врати. Те бяха направени така, че да предават идеален образ на всеки, застанал достатъчно близо до вратите — например ако тропа трескаво по тях. Той затаи дъх и провери вратата за тази задна секция на средната палуба. Обсегът, в случай че сетаганданецът въобще я погледнеше при толкова други неща на главата си, не стигаше до вратата на Солиановия кабинет. Уф. Дали пък не можеше да надникне на мостика и тайничко да шпионира настоящия му обитател?

Роик подозрително попита:

— Какво сте намислили, милорд?

— Намислил съм, че една изненадваща атака, при която командосите трябва да спират шест или седем пъти, за да си пробият път през шест или седем преградни стени, докато стигнат до набелязаната цел, едва ли ще е достатъчно изненадваща. Макар че може и до това да опрем. Времето ми изтича. — Примигна без особен резултат, после реши, че всичко може да върви по дяволите и отвори шлема си, за да разтърка очи. Видеообразът се поизясни, но все още се мержелееше леко по краищата. Проблемът едва ли беше във видплочата. Главоболието, което беше започнало като пронизваща болка между очите, вече се разпростираше към слепоочията, които пулсираха неприятно. Тресеше го. Въздъхна и отново затвори прозорчето на шлема.

— Онази биогадория… адмиралът каза, че сте пипнали същата биогадория като хермафродита. Радостта, дето стопила приятелите на Гупта.

— Кога си говорил с Ворпатрил?

— Точно преди да говоря с вас.

— А.

Роик бавно каза:

— Аз трябваше да седна пред ония джойстикове. Не вие.

— Напротив. Познавам оборудването по-добре от теб.

— Да. — Гласът му спадна още повече. — Трябваше да вземете Янковски, милорд.

— Само догадка е — но догадка, основана на дълъг опит, не забравяй… — Майлс млъкна, смръщил вежди срещу монитора. Добре де, значи Солиан не бе имал камера във всяка каюта, но ако не друго, трябва да беше имал достъп поне до мостика… — Та догадката ми е, че преди да приключим за днес, ще сме имали предостатъчно възможности да проявим героизма си. Едва ли ще се наложи да се надпреварваме, Роик.