Читать «Дипломатически имунитет» онлайн - страница 170

— Нямах това предвид — възмутено рече Роик.

Майлс се ухили мрачно.

— Знам. Помисли си обаче колко трудно щеше да й е на мама Янковски. И на всичките не толкова малки Янковчета.

Тихо изсумтяване откъм комуникатора, прикрепен с лейкопласт към вътрешността на шлема му, го уведоми, че Екатерин отново е на линия и слуша. Подозираше, че няма да се намеси в разговора.

Внезапно прозвуча гласът на Ворпатрил. Адмиралът направо се пенеше:

— Безгръбначните му нещастници! Четириръки копелета такива! Милорд ревизор! — А, значи отново го бяха повишили. — Проклетите дребни мутанти дават скоков пилот на онзи безполов сетагандански чумаджия!

— Какво? — Стомахът на Майлс се сви на топка. На много стегната топка. — Намерили са доброволец? Квади или външен? — Не можеше да има чак толкова възможности за избор. Хирургически имплантираните невроконтролери на пилота трябваше да пасват на кораба, който щеше да управлява през скоковите преходи. Колкото и пилоти да бяха настанени — или задържани — в момента на станция Граф, повечето от тях не би трябвало да са съвместими с бараярските корабни системи. Така че да не би пилотът или помощник-пилотът на „Идрис“, или пък пилот от някой от комарските кораби да беше…

— Защо смятате, че е бил доброволец? — изръмжа Ворпатрил. — Просто не мога да повярвам, че му поднасят на тепсия…

— Може би квадите са намислили нещо. Те какво казват?

Ворпатрил се поколеба, после изломоти:

— Уотс ме изключи от комуникационната им система преди няколко минути. Спорехме чия ударна група трябва да атакува — нашата или на тяхната милиция — и кога. И под чие командване. Двете групи едновременно и без координация ми се стори изключително кофти идея.

— Точно. Потенциалните рискове са видими с просто око. — Сетаганданецът започваше да губи откъм числено превъзходство. Но пък да не забравяме биозаплахите му… Зараждащата се в гърдите му симпатия се стопи без следа, когато зрението му се замъгли отново. — Ние сме гости тук, независимо дали ни харесва, или не… чакайте малко. Изглежда, нещо става при един от външните шлюзове.

Майлс увеличи образа, предаван от охранителната камера при активирания шлюз. Светлинните индикатори за скачване, обточващи външната врата, примигаха обичайната си поредица от проверки и потвърждения. Напомни си, че и сетаганданецът най-вероятно гледа същия образ. Майлс затаи дъх. Дали пък квадите нямаше да се опитат, под претекст, че доставят поискания скоков пилот, да вкарат в кораба ударна група?

Вратата на шлюза се отвори с приплъзване и за миг се видя вътрешността на миниатюрна едноместна обслужваща сонда. Един гол мъж прекрачи и стъпи в шлюза. Малки сребристи контактни кръгове на неврални скокови имплантанти грееха в средата на челото и на двете му слепоочия. Вратата се затвори отново след него. Висок, тъмнокос и красив, с изключение на тънките розови белези, спускащи се по цялото му тяло. Дмитрий Корбо. Лицето му беше бледо и застинало.