Читать «Дипломатически имунитет» онлайн - страница 168

— Разбрано, милорд. И аз си помислих, че нещо такова може да свърши работа.

Минаха няколко минути, през които се чуваше само дишането на гвардееца, прекъснато от няколко приглушени псувни, докато Роик, на принципа на пробата и грешката, откриваше как се задейства непознатото оборудване. Най-накрая се чу ръмжене, съскане и трясък на метал.

Импровизираната процедура щеше да направи на пух и прах атмосферната самостоятелност на секциите, но това непременно ли щеше да влоши положението, от гледна точка на заложниците? А и скафандър, направо блаженство! Майлс се зачуди дали сред работните костюми със самостоятелно задвижване не е имало и някой със съвсем малък размер. Те си бяха почти като астронавтски бойни скафандри.

— Готово, милорд — чу се чаканият глас откъм комуникатора на китката му. — Стигнах до средната палуба. Сега се движа назад… Не съм сигурен точно на какво разстояние под вас се намирам.

— Можеш ли да стигнеш до тавана и да потропаш? Леко. Не ни трябва да отекне през тънките преградни стени и да се чуе чак на мостика. — Майлс се хвърли по очи на пода, вдигна лицевото прозорче на шлема си, извъртя глава и нададе ухо. Леко потропване откъм коридора. — Можеш ли да се придвижиш още малко към кърмата?

— Ще се опитам, милорд. Проблемът е, че тези панели по тавана трудно се разделят… — Още тежко дишане. — Готово. Слушайте сега.

Този път почукването дойде съвсем малко встрани от протегнатата ръка на Майлс.

— Мисля, че уцелихме десятката, Роик.

— Разбрано, милорд. Дръпнете се да не ви порежа. Подозирам, че лейди Воркосиган много ще ми се разсърди, ако по погрешка ви отрежа нещо.

— И аз така мисля. — Майлс се изправи, отпра парче от подовото покритие, отдръпна се в другия край на външното помещение на лечебницата и затаи дъх.

Ярка червена точка се появи върху голия под на палубата, после засвети в жълто и накрая в бяло. Точката се проточи в линия, която нарасна, очерта неправилен кръг и се върна до началото си. После защитената и подсилена от костюма ръка на Роик наби един юмрук през пода, откъртвайки отслабения кръг.

Майлс изтича да надникне през отвора и се ухили. Вдигнал лице нагоре, гвардеецът го гледаше разтревожено през лицевото прозорче на ремонтен скафандър. Дупката беше твърде малка за едрата фигура на гвардееца, но не и за скафандъра, който той подаде на Майлс.

— Браво — извика Майлс. — Почакай там. Ей сега идвам при теб.

— Милорд?

Майлс свали безполезния предпазен костюм и се намъкна в скафандъра за рекордно време. Естествено, отвеждащата система беше дамска и той я остави несвързана. И без това едва ли щеше да остане дълго в скафандъра. Усещаше лицето си пламнало и го обливаше пот, ту му беше горещо, ту студено, но дали от инфекцията, или просто от опънати до скъсване нерви, нямаше представа.

В шлема нямаше да има място да окачи комуникатора си, но парче медицинска лента разреши проблема за миг. Сложи шлема на главата си, прикачи го и пое с пълни гърди въздуха, който единствен той контролираше. После неохотно нагласи температурата на поносимо ниско ниво.