Читать «Дипломатически имунитет» онлайн - страница 167

По дяволите, това беше толкова непрофесионално… Майлс застина, поразен от собствената си мисъл.

Какви бяха стандартните оперативни процедури за един сетагандански агент — за чийто и да било агент всъщност, — когато секретната му мисия отидеше по дяволите? Да унищожи всички доказателства и по възможност да се оттегли на безопасно място — посолство или неутрална територия. Ако това се окаже невъзможно, то да унищожи доказателствата, след което да си седне мирно на задника, докато местните не го арестуват, без значение кои са местните, и да чака собствените му хора или да издействат някак освобождаването му по законов път, или да го измъкнат със сила — според ситуацията. А при изключително, ама изключително важни мисии — да унищожи доказателствата и да се самоубие. За последното много рядко биваше издавана заповед, защото още по-рядко се случваше да бъде изпълнена. Но сетаганданските ба бяха приучени на такава дълбока вярност към висшите си господари — и господарки, — че Майлс, волю-неволю, трябваше да причисли самоубийството към по-реалистичните вероятности в този случай.

Но шумното взимане на заложници от неутрално или съседско население, раздухването на мисията по всички новинарски канали и най-вече — най-вече неприкритата употреба на най-строго пазения в тайна арсенал на Звездните ясли… Нито един агент не действаше така. Това беше трижди проклета аматьорска работа. А шефовете на Майлс го обвиняваха него, че бил като отвързано добиче по време на мисия — ха! Нито една от най-рискованите му, но и вдъхновени каши не бе толкова отчаяна, колкото тази тук се очертаваше да стане — уви, и за двете страни. За жалост, това иначе удовлетворително умозаключение не правеше следващия ход на сетаганданския ба по-предсказуем. Точно обратното.

— Милорд? — най-неочаквано прозвуча гласът на Роик откъм комуникатора на китката му.

— Роик! — радостно извика Майлс. — Чакай. Какво, по дяволите, правиш на този канал? Да не би да си си съблякъл скафандъра?

— Бих могъл да ви задам същия въпрос, милорд — доста натъртено отговори Роик. — Ако имах време да питам. Но и без това трябваше да сваля скафандъра, за да навлека този работен костюм. Мисля, че… да. Мога да закача комуникатора в шлема си. Готово. — Последва леко прищракване като от затворен шлем. — Още ли ме чувате?

— О, да. Да разбирам ли, че още си в инженерното?

— Засега. Намерих ви страхотен малък скафандър, милорд. И разни други джаджи. Въпросът е как да ви ги донеса.

— Не се приближавай до херметичните врати — под наблюдение са. Случайно да си намерил някакви режещи инструменти?

— Аз, ъъ… според мен тез са си точно такива, да.

— Тогава иди колкото можеш назад към кърмата и си пробий път през тавана до средната палуба. Гледай да не повредиш въздухопреносните тръби, гравитационната решетка, контролните връзки и тръбопроводите за течности. Както и всичко останало, което ще включи алармени пищялки на мостика. После ще ти изберем място за следващото рязане.