Читать «Дипломатически имунитет» онлайн - страница 166

Мъжете от медицинския екип бяха преминали военно обучение, вярно, навикнали бяха и на дисциплина. Освен това бяха затънали до лактите в други задачи от най-висок приоритет. Майлс за нищо на света не би ги откъснал от претрупаната с апаратура лабораторна маса и пациента в критично състояние, за да си играят на стражари и апаши с него. „Макар че може да се стигне и до това.“ Закрачи замислено из външното помещение на лечебницата, като отваряше чекмеджета и шкафове и оглеждаше съдържанието им. Лепкава умора започваше да го тегли надолу въпреки високите нива на адреналина, които черпеха енергия от дълбоките резерви на изнуреното му тяло, а зад очите му се зараждаше главоболие. Той усърдно заобикаляше в мислите си ужаса, криещ се в сянката на тази болка.

Надникна в отделението през сините светлинни решетки. Техникът при кушетката се изправи и забърза към банята, понесъл нещо, след което се влачеха завити маркучи.

— Капитан Клогстън! — извика Майлс.

Втората фигура с предпазен костюм се обърна.

— Да, милорд?

— Ще затворя вътрешната ви врата. Би трябвало да се затвори сама при загуба на налягане, но точно сега не ми се ще да разчитам на неща, които се задвижват дистанционно. Имате ли готовност да преместите пациента си в спасителна шушулка, ако се наложи?

Клогстън му махна утвърдително.

— В общи линии да, милорд. Тъкмо сглобяваме втория кръвен филтър. Ако първият заработи така, както се надявам, много скоро ще можем да включим и вас.

Което щеше да го прикове към някоя кушетка в отделението. Още не беше готов да жертва мобилността си. Поне докато беше в състояние да се движи и мисли без чужда помощ. „Което означава, че нямаш много време. Без значение какво ще предприеме сетаганданецът.“

— Благодаря, капитане — извика Майлс. — Уведомете ме, когато сте готови. — И затвори вратата чрез ръчното управление.

Какво можеше да научи сетаганданецът от позицията си на мостика? И нещо по-важно — какво не можеше да научи? Майлс крачеше и мислеше за конструкцията на този централен цилиндър — дълъг и разделен на три палуби. Лечебницата се намираше в задната част на най-горната. Мостикът беше далеч напред, в противоположния край на средната палуба. Вътрешните херметично затварящи се врати на всички нива се намираха на трите отстоящи на равно разстояние една от друга пресечки към товарните и двигателните цилиндри, които надлъжно разделяха всяка палуба на четвъртини.

Мостикът имаше охранителни камери на всичките външни шлюзове, разбира се, и други, които следяха за безопасността, на всички врати към вътрешните секции, които се затваряха, разделяйки кораба на херметично запечатани участъци. Ако унищожаха някоя камера, това би затруднило сетаганданеца, но би му и подсказало, че предполагаемите му заложници са намислили нещо. Ако унищожаха всичките камери, или поне всички, до които можеха да се доберат, това би го объркало значително повече… но пак оставаше проблемът с предупреждението. Каква беше вероятността сетаганданският агент да изпълни принудителната си, а може би и безумна заплаха да се вреже с кораба в станцията?