Читать «Игра на съдбата» онлайн - страница 85

Никълъс влезе през задната врата и забеляза слаба светлинка откъм кухнята. Възможно ли е да са вече тук? Провери дали револверът му е зареден и тихо се промъкна по посока на светлината.

Спря на прага на кухнята и като видя Тес да седи на масата и да хрупа ябълка, си отдъхна. Беше видял светлинката от малката й свещ.

Прибра револвера и прекрачи, обзет от радостта, че я вижда и разтревожен, че не е горе под меките завивки. Не го беше усетила да влиза и когато внезапно изникна от мрака, тя тихо извика и подскочи. Сърдито го погледна.

— Изплаши ме!

— Добре, че аз те изплаших, а не онези бандити — сухо й отвърна той. — Мислех, че си в леглото.

Загърна се още повече в новия светлосин пеньоар и го погледна виновно.

— Бях — призна тя. — Но огладнях и слязох да хапна нещо — всички завеси и капаци са спуснати и мислех, че не ще пропуснат светлина.

— Не пропускат, но все пак си поела риска да бъдеш открита — и меко добави: — Не го допускай отново — не искам риск.

Тес направи физиономия.

— Не мислех, че е толкова опасно. Освен това е твърде рано за контрабандистите да са навън, нали?

Никълъс сви рамене.

— Може би, но е доста след полунощ и се съмнявам, че имат точен час, в който да започват работата си. Надявам се само да не съм закъснял.

— Защо? — стресна се тя изведнъж. — Да не мислиш, че вече са идвали и са си отишли?

— Не, но тази вечер се случи нещо неприятно…

Това още повече я разтревожи и тя се приближи до него.

— Какво? Какво е станало?

— О, нищо толкова трагично, но баба ми ме попита — и то пред всички — какво става тук в кулата. Всички я чуха и новините, че мястото отново е обитавано, предизвика доста силна реакция у един от гостите.

И той набързо й разказа какво се беше случило.

Изненада се, че въобще й разказва инцидента — обикновено не обичаше да говори за работите си — но почувства, че е съвсем естествено да обсъжда любопитния епизод с нея. С още по-голяма изненада откри, че му се искаше да узнае какво мисли тя за това и дали е стигнала до същите заключения като него.

Едва беше свършил с разказа си, когато тя възкликна въодушевено:

— Някой от тези хора знае за скритите стоки! И, ако е така, ще бързат да ги изнесат, преди да си ги открил — предполагат, че още не знаеш за присъствието им.

— Това е и моето мнение! Затова се качваш горе още сега, а аз слизам долу и ги чакам да дойдат.

— О, не! — изплака тя развълнувано. — Не сега! Може да ти устроят капан. — И когато той не се трогна особено от думите й, тя го сграбчи за реверите и го разтърси. — Не разбираш ли — може би те чакат!

Сложи ръце върху нейните.

— Шшт! Постарах се да не издавам, че нещо с кулата не е наред. Сигурно си мислят, че стоките още не са открити и ще бързат да ги преместят незабавно. Не виждаш ли, скъпа, това е луд късмет! Кой знае кога щяха да дойдат отново? Можеха да минат седмица или две преди да се решат да ги преместят. През това време трябваше да седя в студеното влажно мазе и да ги чакам. Но вече не могат да рискуват — сигурно ще дойдат тази вечер. — Гласът му стана по-твърд. — Сега, когато сме в кулата, колкото повече протакат, толкова по-опасно става.