Читать «Игра на съдбата» онлайн - страница 83

— Ще бъде много вълнуващо — възкликна Франсис Спенсър, по-голямата дъщеря на лорд Спенсър. Тя беше високо и едро момиче, но лицето й беше приятно и големите й кафяви очи искряха привлекателно.

Сестра й Розмари също се включи:

— Бал в имението Шерборн! О, би било божествено! Със задоволство в очите, Никълъс погледна към нетърпеливо вдигнатите лица.

— Как мога да откажа на такива очарователни дами? Разбира се, че ще има бал в имението.

Измъкна се от писъците и пляскането с ръце и седна до баба си.

— Доволна ли си сега?

— Знаеш, че винаги ме правиш щастлива, скъпи! — и свенливо го погледна.

Никълъс сдържа смеха си и си наля чай от сребърния чайник пред себе си. Огледа се из стаята и се заслуша в разговорите наоколо. Отляво младите дами обсъждаха оживено бала; Линдзи и Джеръми се присъединиха към тях, изглежда бяха привлечени от голямото угощение, което предстоеше, въпреки че се държаха така, сякаш бал в имението Шерборн не беше нещо толкова необикновено.

Атина, лейди Едуина Спенсър — привлекателна жена на около петдесет и съпругата на адмирала — Софи, огромна дама с червеникавокафява сатенена рокля и диаманти, седяха в полукръг пред Никълъс и баба му. След като размениха няколко учтиви приказки с него, възрастните дами също заговориха за бала. Останалите господа се бяха събрали в другия край на стаята и по отгласите, които се чуваха, Никълъс предположи, че разговорът е за бой на петли, който скоро се е състоял в околността.

За момента всички изглеждаха заети. Разговорът за контрабандистите беше най-интересен. От реакциите беше ясно, че Джон Фрамптън, без съмнение, следван от Дикерсън, се забавлява като се присъединява към търговците — също така и Робърт, но по-рядко. Никълъс спря поглед върху тъмните решителни черти на този млад човек. Да, само в кавалерията Робърт щеше да превърне тази безразсъдна млада енергия в нещо полезно. Чудеше се защо адмиралът не го беше уредил досега. Нямаше достатъчно пари да му купи чин? Това го наведе на мисълта за финансовото състояние на Брайтънинг и Спенсър.

Той премести поглед от искреното лице на адмирал Брайтънинг към изтънчените черти на лорд Спенсър. И двамата бяха сравнително нови в околността и можеше да се предположи, че за да осигурят прехраната на семействата си, са прибягнали до незаконни средства. Вярно, че говориха срещу контрабандистите, но това не доказваше нищо. И все пак Никълъс трябваше да признае, че е малко вероятно някой от тях да е неговият шпионин, но все пак не биваше и да пренебрегва тази възможност. За момента подозренията му падаха върху Фрамптън, който познаваше пътищата на търговците по-добре от всеки друг в околността.

Никълъс леко се намръщи, искаше му се да знае повече за новия земеделец и богатството на Фрамптънови. Дали старият беше толкова сърдечен, колкото всички предполагаха? Или юмручните му способи бяха родени по необходимост? Дали липсата на състояние бе обвързала сина му с опасни и незаконни дейности, за да запази доброто лице на семейството за пред света?