Читать «Игра на съдбата» онлайн - страница 84

Вечерта не се оказа толкова безполезна, колкото очакваше. Имаше възможност да срещне някои от заподозрените. Брайтънинг, Спенсър, Фрамптън и не на последно място Дикерсън. За известно време тези четиримата щяха да окупират вниманието му. А колкото до Робърт, Джеръми и Линдзи… възможно беше някой от тях да е невероятно умен младеж и вече да е станал опасен дилетант — Александър Велики бе покорил света на тридесет, но Никълъс се съмняваше, че точно тези тримата притежават такива забележителни способности.

Софи Брайтънинг направи забележка на господата и те прекъснаха разговора си, за да се присъединят към групичката около Никълъс и Палас. Същото направиха Джеръми и Линдзи. За момент всички притихнаха и точно тогава баба му го попита:

— О, сега се сетих — какви са тези слухове, че си закарал половината ми слуги в старата кула и я почистваш?

Никълъс се бавеше с отговора и се проклинаше за лекомислието, че начинанието му щеше да мине без коментар. Точно тогава той усети възглас до себе си, който беше бързо сподавен. Последва трясък — чашата, която Атина подаваше на един от мъжете — Фрамптън? Дикерсън? Или може би Спенсър, се строши на пода. Горещ чай опръска всичко наоколо. В суматохата, която последва, въпросът на Палас беше напълно забравен. Но дълго, след като всички си тръгнаха, Никълъс не можеше да забрави тази сцена.

Остана насаме в кабинета си и бързо написа бележка до Роксбъри, в която го информираше за това какво е открил и за плановете си за тази вечер. Сложи восъчен печат на плика и позвъни на Лъвджой.

— Искам Роксбъри да го получи колкото се може по-бързо. Моля те, погрижи се за това.

Лъвджой кимна и излезе, като здраво стискаше писмото в сигурните си ръце.

Няколко минути по-късно Никълъс тихо се измъкна от къщата, като се надяваше срещата с контрабандистите да се осъществи, но сцената от салона не му излизаше от главата. Информацията за кулата беше разстроила някого. Но кого? И защо? Дали заради стоките? Или имаше нещо по-специално?

ГЛАВА ТРИНАДЕСЕТА

Никълъс все още нямаше отговор на въпросите си, когато стигна до кулата. Дъждът, който валя силно цял ден бе преминал в мъгла; на небето нямаше никакви звезди, нито луна. „Нощта е идеална за всеки самоуважаващ се контрабандист“, с усмивка си помисли той, докато връзваше коня си в последното отделение на конюшнята.

Доста умува дали да остави животното там — присъствието на оседлан кон, ако го откриеха, щеше да предупреди контрабандистите, че има човек наблизо. Но явно, поне засега, те не бяха стъпвали там. Завърза торба със сено за муцуната му, за да е сигурен, че животното ще стои мирно, дори и ако наблизо има други коне.

След това тръгна към къщата и се промъкна от задната страна. Беше заповядал всички огньове да се изгасят рано и да се спуснат завесите, за да не се виждат никакви светлини отвън. Всичко беше изпълнено и той беше спокоен, че контрабандистите ще продължат да си мислят, че кулата е необитаема. Освен, ако новините от тази вечер не бяха вече стигнали до бандитите по някого от гостите на баба му…