Читать «Игра на съдбата» онлайн - страница 82

— Напълно сте прав, но не виждам какво очаквате от мен. Казаха ми, че в околността са разположени войски — те сигурно ще успеят да се справят — небрежно отвърна той.

Фрамптън леко се подсмихна, което накара адмирала да почервенее от гняв.

— О, да! Сигурен съм, че вие, млади контета, мислите това за забавно — стигали са до мен слухове за ужасните ви веселби — но помнете ми думите, няма вечно да надхитряте войските на Негово Величество. Мислите, че е голям майтап, но все някоя нощ ще се провалите!

— О, стига, сър — започна Джон Фрамптън. — Това наистина е майтап! Какво толкова има в това да пощипнеш скованите задници на войниците?

— Да, татко, какво толкова? — настоя Робърт, лицето му излъчваше решителност. — Няма нищо лошо в това просто да яздиш с контрабандистите, защото всъщност нищо не крадеш или пренасяш. Бог знае, че тук няма никакви забавления!

Адмиралът почервеня от яд, ококори очи и погледна по-големия си син така, сякаш виждаше чудовище.

— Какво толкова ли? Ще ти кажа, нехранимайко такъв — това е престъпление! Контрабандистите ги бесят!

— По-добре обесени, отколкото да гният в това досадно място! — оплака се Робърт.

Адмиралът стана още по-червен. Никълъс се изправи, за да прекъсне спора.

— Мисля, че доста се застояхме тук. Да отидем ли при дамите?

Никълъс ги поведе към синия салон, където дамите си говореха на групички и пиеха чай. При пристигането на господата и по-специално на Никълъс, сред младите момичета настъпи оживление. Оправяха си роклите, поглеждаха го свенливо, отмятаха глави и се смееха. Той въздъхна. Да, определено вечерта беше твърде дълга. Господата се разпръснаха из стаята, а Никълъс зае обичайното си място пред огъня. Започнаха обикновените разговори. Никълъс забеляза, че Линдзи се насочва към Джени Брайтънинг, следван от Дикерсън. За негова изненада, Фрамптън отиде директно при Атина и започна лек флирт с нея. Фрамптън и Атина? Добре, добре! Може би баба му все пак точно бе усетила положението.

Атина го погледна и Никълъс въпросително изви вежда. Тя мило му се усмихна и хладно се обърна към събеседника си. Точно тогава Палас привлече вниманието.

— Никълъс, скъпи, с Атина говорихме с другите дами и мислим, че ще е чудесно, ако в близките седмици организираме бал по случай връщането ти в областта. Как ти се струва идеята? Младите дами вече заявиха, че е наистина наложително. Казах им, че изцяло зависи от теб, скъпи.

В следващият миг Никълъс бе залят от хихикане, умолителни погледи, пастелните им муселинени рокли се разпърхаха, когато го наобиколиха. Той стрелна баба си с огорчен поглед. Беше го надхитрила и здраво хванала в капана.

Погледна младите дами, които стояха в очакване около него и им се усмихна:

— А какво е вашето желание, госпожици — да направим ли бал?

— О, моля ви лорд Шерборн, кажете да! — помоли Джени Брайтингтън, която стоеше точно пред него, русата й коса блестеше на пламъка на свещите.