Читать «Игра на съдбата» онлайн - страница 72

Когато разтвори бедрата й и се отпусна между тях, Тес за миг се почувства уязвима, но това изчезна, когато гърдите му допряха нейните и почувства тежестта му — остана очакването. Нежно погали хълма й и насочи члена си към топлия мек отвор, скрит под огненочервените къдрици между краката й.

Беше стегната, но толкова влажна и гореща, че с малко усилие Никълъс успя да се плъзне докрай в нея. Отново хвана бедрата й и я придърпа по-близо до себе си, устните му прилепнаха към нейните и езикът му изпълни устата й, също както твърдият му член бе изпълнил отвора й.

Тес го прие охотно — обгърна с ръце раменете му, притисна с крака бедрата му и отвори устни за езика му. Той я беше изпълнил — всеки нерв, всяка фибра от тялото й бяха наситени с него. Болеше я, но сега болката беше различна — по-силна, по-настоятелна. Дивашки се издигаше към него. Удоволствието я заля, когато Никълъс простена и нежно захапа долната й устна.

— Жив ме изгаряш, съкровище — промърмори той и стисна бедрата й по-силно. — Но това е огън, в който се радвам да горя — и устните му се плъзнаха по шията й.

Тес не можеше да мисли, нито да говори, а само да чувства и когато той започна да се движи в нея, когато устните му се плъзгаха по врата към гърдите й и обратно към устните, тя се запита дали човек може да умре от удоволствие. Силата на емоциите нарастваше до момента, когато тя не можеше повече да се сдържа — изпъваше се, за да посрещне всеки негов тласък, тялото й изгаряше от необуздан копнеж да достигне дългоочакваната кулминация. Изведнъж тялото й се сви, разпадна се на хиляди парченца и тя изплака, когато екстазът изригна в нея.

Никълъс погълна стона й с устни, тялото му потръпна, когато се изпразни и потъна в сладкия делириум на крайното удоволствие. Дълбоко в нея той забави движенията, но ръцете му още стискаха здраво бедрата й и той поемаше всеки тласък, който идваше от телата им.

Тес плуваше, струваше й се, че е прегърнала слънцето. Изгаряше, но нетърпението го нямаше, сега по тялото й бавно се разливаше някаква ленивост.

Целувките на Никълъс омекнаха, сега когато кулминацията на страстта бе отминала, но въпреки това той с неохота се откъсна от нея и легна на леглото. Притегли я към себе си и я обгърна с ръце. Дълго лежаха така без да продумат, всеки зает със собствените си мисли.

Тес не искаше да мисли за това, което току-що се беше случило между тях, но не можеше. Имаше неприятното чувство, че беше загубила битката. Каквито и нечестни способи да беше използвал, оставаше си фактът, че я беше накарал да признае, че независимо какво казва или прави, тя го желае. Тес знаеше, че няма връщане назад. Защо да продължава тази битка, след като знаеше, че отново ще я загуби? Независимо дали й харесваше или не, тя беше станала любовница на графа на Шерборн.