Читать «Игра на съдбата» онлайн - страница 73

Тогава Никълъс се размърда и прошепна в ухото й:

— Желая те. Пак. Сега.

Тя дори не се възпротиви, бяха стигнали твърде далеч. Отлично бе тренирал тялото й и само думите му я накараха да потрепери от възбуда, дори зърната й настръхнаха. Когато той легна върху нея и устните му намериха нейните, Тес забрави мислите си и остави плътта да я ръководи.

Този път имаше по-малко прелюдии. Когато се увери, че тялото й е готово за него, той бавно проникна в стегнатия отвор и почти без усилие стигнаха до края и заедно пропаднаха в бездната на плътското удоволствие.

След малко Никълъс с нежелание стана от леглото. За свое учудване, той можа два пъти за толкова кратко време да достигне екстаза с нея. Откри, че с много малко усилие можеше охотно да продължи да го прави. Тъжно се усмихна. Не е бил толкова буен от младостта си — нито толкова издръжлив!

Бързо се облече с гръб към нея. Следобедът не мина както го планираше да я посети и да й донесе подаръците, които цяла сутрин дискретно беше обикалял да купува от шивачите в радиус от двадесет мили. Двуколката му беше наполовина пълна с всякакви женски дрънкулки. Въпреки че не беше много чувствителен мъж, Никълъс знаеше, че след това, което се случи между тях, малката Доли няма да се зарадва на щедростта му. Беше ясно, че ще прилича на заплащане за услугите й. „По дяволите, не трябваше да я докосвам!“, помисли си той, докато се мъчеше да приведе в ред измачканите си дрехи.

Но стори точно обратното и погледна към износената розова рокля на пода — беше я скъсал, докато бързаше да я свали от тялото й. Въздъхна. Изглежда нямаше да може да изчака до утре, за да й даде новите дрехи.

Разгневен от ситуацията и особено от липсата си на самообладание, Никълъс се извърна към нея. Изражението му омекна. Изглеждаше прелестна сред купчината чаршафи, устните й все още бяха червени от страстта му, огнените й къдрици бяха разпръснати върху бялата ленена възглавница, а едно от шоколадовите й зърна се подаваше изпод чаршафите, които очертаваха стройното й тяло. Беше много привлекателна и Никълъс едва се сдържа да не се върне до нея на леглото.

Притесни се от очевидната си възбуда само при вида й, но спокойно каза:

— Съжалявам за роклята ти — боя се, че съм я съсипал.

Тес би била доволна, ако имаше нещо толкова обикновено, като състоянието на дрехите й, за което да мисли. Като притискаше чаршафа плътно до себе си, тя се надигна и се огледа за роклята. Забеляза я и скочи от леглото, за да я вдигне. Не искаше да му повярва, но явно дрехата вече не подлежеше на поправка.

Погледна го обвинително.

— А сега какво да правя? — отчетливо попита тя. — Може би възнамеряваш да ме държиш гола — винаги готова за употреба?

Никълъс потрепера при думите й. Не искаше тя да гледа на отношенията им по такъв начин и се ядоса. Не можеше ли просто да приеме ситуацията? Нито една от предишните му любовници не му беше създавала такива неприятности и когато тази мисъл мина през главата му, той си даде сметка, че тя не е просто поредната жена в живота му, а означава нещо повече за него. И въпреки това му беше любовница — нямаше защо да го отрича. Така че какво повече искаш от нея? — вбесен се запита. Но нямаше отговор. Реши да се измъкне от неприятното положение.