Читать «Игра на съдбата» онлайн - страница 74

— Въпреки че идеята е прекрасна, не е необходимо. Може да не са ти точно по мярка или да не са твой стил, но в двуколката има няколко рокли за теб. Надявам се да ги одобриш, докато намеря други, които да са ти по вкуса.

Звучеше твърде официално. Почувства се объркан и се извърна.

— Ще наредя на Роуз и Джени да ти донесат нещата.

На Тес й се искаше да запрати думите му обратно в арогантното му лице. Но след като нямаше намерение да се разхожда гола, беше по-добре да преглътне гнева и гордостта си и да носи проклетите дрехи. Може и да не й харесваха, но се налагаше да ги приеме — това й се стори най-унизителното. Погледна кисело към вратата, която се затвори зад гърба му. Защо той винаги печелеше? — тъжно си помисли тя. Защо винаги тя трябваше да отстъпва?

Проклинаше го тихо и увита в чаршафа чакаше появата на слугите. Мислеше ту за деспотичната му натура и изброяваше всичките му недостатъци, ту как се разпадна в ръцете му, спомняше си как тежкото му тяло притискаше нейното, вкуса на устните му и как лесно му позволи да я манипулира…

Изведнъж от килера се чуха гласове и Тес извърна глава натам. Видя как Том и Джон се мъчат да сложат огромна вана в центъра на стаята. Те също я видяха и й се усмихнаха.

— Графът предположи, че може би ще ви хареса временно да сложим тук една вана. Водата се топли на печката и много бързо ще ви я напълним. Съгласна ли сте?

Притеснена, и като че ли някой бе вързал езика й, Тес поклати рошавата си глава. Спомни си, че не е облечена и притвори вратата. Замисли се колко чудесно би било да се изкъпе — истинска баня, не само плискане с вода. Напомни си, че не бива да се трогва толкова от една подобна случка, но не успя — графът може да беше непоносим, арогантен, деспотичен мъж, но не можеше да му се отрече досетливост.

Четиридесет и пет минути по-късно килерът се изпълни с безброй кутии и пакети, натъпкани с дантели, панделки и муселин. Тес лежеше в месинговата вана и въздишаше блажено. Водата беше толкова топла и мека, а из въздуха се носеше мирис на рози и карамфили. За нейна радост в един от пакетите откри благоуханни сапуни и масла, и не се поколеба да ги използва.

Дълго се наслаждава на водата, като си тананикаше весело. Съдбата, може би с няколко грешки от нейна страна, я беше довела дотук и за момента Тес беше готова да се остави в нейни ръце, но само, помисли си тя за стотен път, ако знаеше коя е. Едва тогава можеше да взима решения. Дали се криеше от истината? Но засега бе доволна там, където си беше…

Намръщи се и бързо излезе от ваната като се загърна с голяма хавлия. Разкъсана между благодарност за много скъпите подаръци от графа и отвращение към това, което означаваха, Тес предпазливо надникна в някои от кутиите. Най-накрая си избра корсет от батиста с дантели и ябълковозелена муселинена рокля, както и тъмнозелена панделка, чехли и копринени чорапи, и бързо се облече. Роклята с висока талия й беше малко широка в раменете и бюста, но иначе й прилягаше добре. Върза мократа си коса с тъмнозелената панделка и я сплете на плитка, която зави на кок.