Читать «Игра на съдбата» онлайн - страница 71

Никълъс спокойно наблюдаваше борбата й и после отново наведе глава, устните му преминаха по зърната й, единият му пръст нежно проникна надълбоко във влажната й плът. Тес изстена от удоволствие.

— Искаш ли ме, съкровище? — отново я попита той и леко захапа гърдата й.

Тя въздъхна безпомощно и се изви нагоре, когато втори пръст се присъедини към първия и възбуждащо разтегна прилепналата плът.

— Проклет да си! — изплака тя, теменужените й очи бяха пълни със страст. — Да!

ГЛАВА ЕДИНАДЕСЕТА

Капитулацията й трябваше да го изпълва с удовлетворение, но не беше така. Знаеше много добре, че победата му е половинчата — тялото й го желаеше, но тази част от нея, която я правеше уникална, сърцето и душата й — не. Освен да е сигурен, че партньорката му получава също такова удоволствие от любовния акт, Никълъс никога не се бе интересувал какво става в женската глава. Но този път не беше така, защото го интересуваше, горчиво си призна той.

А не би трябвало — все пак тя беше само една малка интригантка, безкрайно привлекателна, която се опита да изиграе не мъжа, когото трябваше, и сега си плащаше за това. Но за своя изненада той откри, че не иска само тялото й, а нещо повече, нещо, което никога не бе очаквал от друга жена — искаше тя да изпитва чувства към него, някакви неопределени емоции, които не смееше да характеризира. Всичко това го ужасяваше.

Тес помръдваше с невинна необузданост под допира на пръстите му, бедрото й докосна набъбналия му член и той внезапно изгуби контрол. Тя беше толкова сладка, толкова гореща, а той бе толкова готов да ги издигне до екстаза, който жадуваха, че мислите му се въртяха само около това колко я иска, колко отчаяно копнее да се плъзне бавно в хлъзгавия й отвор.

Прокле се, че го занимават други неща вместо внезапната физическа награда да се озове между бедрата й. Тялото й потрепера от удоволствие и това му беше достатъчно, за да загърби размишленията си. Плъзна пръсти по-надълбоко в нея и се изгуби в плътските сладости, които ги очакваха.

Замаяна от първичните нужди, които контролираха тялото й, копнееща за момента, когато щяха да съединят телата си, Тес неспокойно се мяташе на леглото, бедрата й се движеха в ритъм с проникващите му пръсти. Копнееше за него. Този път сладките усещания бяха по-силни; този път тя знаеше какво ще се случи и го очакваше нетърпеливо. Всеки тласък на пръстите му в нея увеличаваше копнежа й и тя изстена. Не можеше повече да чака. Искаше го сега!

Обхвана с ръце главата му и го придърпа нагоре. Когато устните им се срещнаха, тя го целуна дълбоко, езикът й се плъзна между устните му, за да се оплете с неговия. Опиянена от вкуса на устата му, Тес се отдаде на сексуалното удоволствие — нищо нямаше значение освен това диво горчиво-сладко чувство, което я държеше в робство. Пръстите му мърдаха и тя безпомощно се изви, копнежът между бедрата й я влудяваше.

— Моля те! — изстена тя, допряла устни о неговите, засилващите се движения на тялото й разкриваха копнежа, както и думите й.

Той напълно загуби контрол; извади пръсти от топлия влажен отвор и обхвана бедрата й, разтвори ги, за да направи място за себе си. Никълъс трепереше от силната страст, която го беше завладяла, мислеше само за меката топлина на кожата й, за вкуса на устните й и за сладката жега, в която можеше да изгори.