Читать «Игра на съдбата» онлайн - страница 70

Шърли Бъзби

Тялото й копнееше — устните й за целувките му, гърдите й за допира му, желаеше го вътре в себе си. Прокле се за слабата си воля и се отказа от всякакви преструвки. Тя искаше това, искаше него, искаше да усети как бясно се движи в нея и не можеше да го отрече. С всяка измината минута горещата й страст я изгаряше, зърната й изпъкнаха, долната част на тялото й се отпусна и запулсира. Първичната нужда да се слее с него притъпи всичките й други чувства.

Почти без да съзнава какво прави, Тес нетърпеливо вдигна ризата му и пръстите й напипаха зърното му. Никълъс потреперя при първата й несигурна ласка, устните му притиснаха нейните още по-жадно и тя се зарадва на полудивия, полунежен натиск. Когато устните му се отделиха от нейните, за да се плъзнат надолу по шията към гърдите й, тя се почувства странно изоставена, но щом обхванаха зърното й през тялото й премина вълна на удоволствие. „Той не ме привлича само със страстта си“, замаяно си помисли тя, „не копнея само за допира му… има нещо повече. Много повече!“

Никълъс внезапно вдигна глава и дрезгаво изръмжа.

— Съжалявам, съкровище, но просто ще трябва да махна тези ужасни дрехи.

Надигна се и бързо свали ризата и бричовете си. Тес затаи дъх при вида на прекрасното му голо тяло, не можеше да откъсне поглед от набъбналия му изправен член. Но нямаше много време да се мае, защото той се протегна към нея и нетърпеливо, грубо разкъса дрехите й.

Когато дългото му мускулесто тяло най-накрая се притисна към нейното, топлината му едва не я изгори и Тес се зачуди как си е представяла, че ще забрави това безкрайно чувствено удоволствие. Устните му се върнаха върху гърдите й и двамата въздъхнаха, когато езикът му еротично се изви около зърното й.

— Знаеш ли… — промълви нежно той върху гърдите й, — …че през последните двадесет и четири часа почти не помислих за друго, освен за това, как ще се любим? Бях истински глупак да те оставя сама снощи, но се заклех, че няма да те насилвам, че ще ти дам време да свикнеш с положението.

Погледна я, на устните му играеше закачлива усмивка.

— Поне се опитах, но открих, че щом съм близо до теб, първичните инстинкти на тялото ми надмогват всичко друго. Желая те, съкровище, и ако си честна към себе си — ти също ме желаеш, също толкова страстно.

Без да чака отговор докосна настръхналите й зърна с топлите си устни, едната му ръка се плъзна надолу и обхвана къдравия хълм между краката й. Дишането й се ускори и за нейна почуда бедрата й се разтвориха, за да го приемат. Той я погледна, очите му блестяха от удовлетворение.

— Пак ли ще ми кажеш, че не ме искаш, че не жадуваш, колкото и аз, да споделиш удоволствието, което се породи между нас? — попита я дрезгаво.

В този момент Тес почти го мразеше — караше я да си признае, веднъж завинаги, колко безпомощна беше пред него, колко силно го желаеше. О, мили Боже, наистина го желаеше, копнееше за него, изгаряше…