Читать «Игра на съдбата» онлайн - страница 48

— Това ли ще е всичко, сър? — запита Лъвджой, изпълнил вече задачата си.

Никълъс леко кимна и когато камериерът понечи да прекрачи прага, каза:

— Ще сляза след малко. Всичко ли е вече готово?

— Да, точно както наредихте.

Когато Лъвджой излезе, в стаята настъпи тишина, нарушавана единствено от пращенето на съчките в камината. Никълъс мрачно се вгледа в изящната фигура на Тес. Какво, по дяволите, да прави сега?

— Е? Какъв е отговорът ти? — промърмори той.

Тес го зяпна.

— М-моят отговор? Боя се, че не разбирам.

Като се насилваше да не обръща внимание на тъжното изражение върху красивото й лице, отвърна малко натъртено.

— Предложението ми. Все още е в сила. Идваш ли или не?

Тес преглътна болезнено. Изборът беше ужасен, но трябваше да го направи.

— Ако искаш да знаеш дали съм съгласна да ти стана любовница, отговорът е все още не!

Отпусна ръце и се насочи към нея. Спря на няколко сантиметра и нежно погали брадичката й с един пръст.

— И защо не? Какво толкова обидно намираш в предложението ми? Мога да бъда много щедър — ще имаш къща, слуги, коприни и понеже това, което стана снощи, не е за пренебрегване, няма да се разочароваш от мен, — нито като човек, нито в леглото. Така че защо се колебаеш? Признавам, че една недостъпна жена е много очарователна, но аз няма да те моля дълго, скъпа, и ако си мислиш, че скоро ще имаш подобно предложение, само се заблуждаваш. Може и да си търся съпруга, но няма насила да се женя — особено след този номер, който ми погоди!

Тес отблъсна ръката му и погледна встрани.

— Не съм ти правила номера и не съм очаквала да се ожениш за мен — каза тя спокойно. — Не знам какво очаквах…

Спомни си увереността, че го познава, че може да му се довери и една малка сълза се търкулна по бузата й.

Това напълно извади Никълъс от равновесие. Той я сграбчи и буйно я целуна.

— По дяволите! — изруга той, след като най-накрая откъсна устни от нейните. — Идваш с мен, независимо дали ти харесва или не! Няма да те оставя, а другите неща ще уредим по-късно в по-приятна обстановка.

Дори не й даде възможност да се възпротиви, уви я в пелерината си и я понесе на ръце. Заета с мислите си, Тес не успя да реагира, а и се почувства донякъде спокойна, че някой друг е взел решението вместо нея. Скоро след това се озова на седалката на красива двуколка с два впрегнати отпред коня. Изправи се, отметна кичур коса от лицето си и го погледна, докато се качваше на капрата, за да поеме юздите.

— Това е отвличане! — разгорещено извика тя. — Отвеждаш ме против волята ми.

Никълъс хладно й се усмихна.

— Наистина ли, скъпа? Това, което стана снощи, определено не беше против волята ти. Всъщност, ако вярно си спомням, ти беше доста всеотдайна. Съмнявам се, че и сега си толкова против, колкото показваш.

Без да изчака отговора й, той дръпна юздите и конете рязко потеглиха. Когато „Черното прасе“ остана зад тях, Тес се обади.