Читать «Игра на съдбата» онлайн - страница 46

— Аз ти я казах — процеди Тес през стиснати зъби. — Не знам коя съм!

— Може би…, но не мислиш ли, че така ти е доста удобно? Особено, ако имаме предвид това, което се случи между нас снощи — устните му се изкривиха подигравателно. — Семейството ти трябва да е в отчаяно положение, за да прибягва към тези евтини номера.

Погледът му се плъзна по тялото й.

— Наистина не трябваше да стигаш чак дотам, за да привлечеш вниманието ми, съкровище — уверявам те, че дори и да се бяхме срещнали при по-обикновени обстоятелства, щях да те забележа — ти си една доста привлекателна хитруша. За нещастие, не обичам да ме насилват, нито да ме правят на глупак! За последен път те питам коя си и кога мога да очаквам да се запозная с очарователното ти семейство?

Тес бе толкова ядосана, че не можеше да мисли. Идваше й да го зашлеви и да издере подигравателното му лице. Пое си дълбоко въздух и като се опитваше да се сдържа, тихо промълви:

— Вече ти казах — не знам! Паметта ми започва от вчера следобед, когато се събудих под онзи дъб.

Изражението му не се промени и Тес с наранено сърце разбра, че той не й вярва. Като се бореше с желанието си да скочи и да направи гневна сцена, тя се опитваше да измисли начин, за да го убеди да повярва в думите й. Нещо й хрумна. Присви очи и триумфално заяви:

— Ако това е заговор, как щях да знам, че ще си тук? Откъде семейството ми е можело да предположи, че ще спреш тук за през нощта? Отговори ми де, глупчо!

Без да се засяга от обидата й, той спокойно отвърна:

— Съгласен съм, че си имала късмет и някои обстоятелства са ти помогнали — бурята и очакването на Люси Джоунс. И въпреки че тръгването ми от Лондон беше доста внезапно, не ще да е било трудно да се разбере за него малко след като съм заминал — когато се върнах вкъщи след бала у лейди Гровър всички знаеха за решението ми. И ако някой толкова се е интересувал от действията ми, слугинските слухове са му помогнали.

Той отпи от кафето и сухо продължи:

— Вероятно някой от слугите ми се е срещал с ваша прислужница. Може да са се видели преди да тръгна от Лондон и да е станало дума, че господарят потегля за Кент. — Погледна я строго и попита: — Тогава ли скалъпихте този малък гаден заговор?

— Не знам — сдържано отвърна Тес. — Не съм била там.

— О, да, вярно, забравих, че си си изгубила паметта — изрече той провлачено с явно презрение. — Както казах и преди, доста удобно за теб.