Читать «Игра на съдбата» онлайн - страница 45

— Просто, че всичко това е една ужасна грешка. Аз не съм никаква прислужница — или поне така си мисля. Нямам абсолютно никаква представа коя съм — не знам името си, нито как съм попаднала в тази околност. — И допълни: — Доли е името на един фермерски кон, който срещнах по пътя за „Черното прасе“. Когато ме попитаха как се казвам, хрумна ми само това.

Никълъс се намръщи.

— Не обичам игрите — отчетливо каза той. — И особено тези, в които ме правят на глупак. Добре е да запомниш това.

Той не й вярваше! Тес преглътна. В началото се боеше от тази реакция, но след онова, което стана снощи и тази сутрин, предпочиташе подигравката пред другото зло. Като се проклинаше защо ли не е проговорила по-рано, тя почти изкрещя:

— Това не е игра — особено снощи, когато загубих девствеността си! Мога само да ти кажа, че шокът бе голям колкото за теб, толкова и за мен!

— О, сигурен съм, че е така — отвърна сухо той. — Но кажи ми, не е ли сега моментът, когато внезапно ще си спомниш коя си и роднините ти ще дойдат да чукат на вратата ми?

— Какво имаш предвид? Нали току-що ти казах, че не знам коя съм! И ако някакви разтревожени роднини се появят аз ще съм повече от радостна.

— Не се и съмнявам.

Тонът и изражението му накараха Тес да се почувства неловко.

— Но аз ти казвам истината! — изплака тя отчаяно. — Вчера късно следобед на няколко мили оттук се събудих под един дъб. По състоянието на дрехите си предположих, че може би съм лежала там цяла нощ. Това е всичко, което знам!

— Е, не съвсем всичко. Знаела си достатъчно, за да дойдеш в „Черното прасе“ и да се вмъкнеш в леглото ми.

Като се направи, че не забелязва обидата й, той се настани пред огъня и си наля още кафе.

— Да ти кажа ли какво си мисля?

След кимването на Тес, той невъзмутимо продължи:

— Мисля, че си малка хитра лъжкиня и че ти или семейството ти сте видели една възможност да впримчите богат съпруг, и че благодарение на голям късмет и някои обстоятелства ти успя да ми се изпречиш на пътя… и да се озовеш в леглото ми.

— Ти да не си полудял? — гневно избухна Тес. — Или си толкова самовлюбен и мислиш, че всяка жена, която те погледне е така зашеметена, че е способна на какво ли не, само за да привлече вниманието ти?

Никълъс се изчерви, но нямаше намерение да отстъпи. Беше сигурен, че тя е част от заговор, с който целяха насила да го накарат да се ожени. Мнението му не се промени дори и след любопитния разговор с Лъвджой в коридора.

— Не, не съм толкова самовлюбен — строго отвърна той. — Но искам подробно да ми обясниш, как ти — млада госпожица, очевидно с добро възпитание, — си се появила тук след мръкване в бушуващата буря без придружител, без превоз и си успяла да убедиш мисис Дарли, че си курвата на зет й от Лондон!

Тес отвори уста, за да говори, в гърлото й напираха гневни думи, но Никълъс я спря с ръка.

— И твоят ред ще дойде, но първо ме чуй… и може би ще решиш за разнообразие да ми кажеш истината.

Тес направи физиономия, но той продължи спокойно:

— Моят камериер, Лъвджой, е имал разговор със семейство Дарли тази сутрин, който хвърля известна светлина върху нещата. И двамата потвърдиха времето и начина, по който си пристигнала и че си ги уверила, че ти си жената, за която им е писал братът на Дарли, Том. Можеш да си представиш объркването им, когато призори се появява млада жена и нахакано твърди, че тя е приятелката на Том и че има татуировка на доста интимна част от тялото си, с която може да го докаже. Тя също знае доста факти за семейството — неща, които биха били известни само на жената на Том. Според Лъвджой е очевидно, че тя е тази, за която се представя и… че ти не си! Трябва да ти кажа също, отново според Лъвджой, че Дарли са доста разгневени за номера, който си им изиграла. Не мислиш ли, че вече е време да ми кажеш истината?