Читать «Игра на съдбата» онлайн - страница 44

Тя се изправи и хладно заяви:

— Извинявай, че те ударих, но не ти прощавам затова, че ме обиди с предложението си да ти стана любовница. И преди нещата между нас да се задълбочат, съм длъжна да ти кажа някои неща за мен, които трябваше да научиш още снощи.

Никълъс измърмори нещо под носа си, но за нейно облекчение по лицето му личеше, че я разбира и й посочи да седне на един от столовете пред огнището.

— Ако нямаш нищо против, искам да се облека, предлагам и ти да сториш същото — каза той студено.

Остави я и отиде до вратата.

— Лъвджой, къде си, по дяволите? Веднага ми донеси топла вода и кафе.

Затръшна вратата и се върна пред огъня. Забеляза скъсания корсет и роклята, която тя все още притискаше към гърдите си.

— Вероятно ще искаш други дрехи — ще наредя на прислужника си да донесе нещо от стаята ти — произнесе той с фалшива учтивост.

Тес едва преглътна. Искаше й се да има смелостта да изрече, че предпочита сама да отиде до стаята си и да си вземе дрехи, но нещо в изражението му й подсказа, че няма да има тази възможност.

— Би било много мило — тихо промълви тя, — но се боя, че нямам други дрехи освен костюма за път и пелерината. Всъщност, тази рокля взех назаем от мисис Дарли — била е на дъщеря й.

Никълъс се намръщи, но преди да успее да зададе въпроса, който беше на устните му, вратата се отвори и се появи Лъвджой с безизразно лице. Носеше поднос със закуска и голяма кана с вода, която остави при умивалника.

— Няма нито следа от снощната буря, господарю — подхвърли небрежно той, докато подреждаше приборите за закуската. — Мисис Дарли ви е приготвила кана с кафе, няколко парчета шунка и кифли с мармалад, още топли от пещта.

Никълъс промърмори нещо и се приближи към прислужника си.

— Искам да ти кажа няколко думи навън. — После се извърна към Тес и добави: — Можеш да се измиеш, докато разясня на Лъвджой задачите му за деня.

След като двамата затвориха вратата зад себе си, Тес стана и отиде до умивалника — тялото й жадуваше за топла вана, но уви, трябваше да се задоволи с бързо измиване. В стаята нямаше огледало, но тя знаеше, че къдриците й са разрошени и нямаше какво друго да направи освен да ги приглади с ръка.

Почувства се неспокойна и сериозно се замисли дали да не се измъкне от стаята, когато вратата се отвори и Никълъс влезе.

— Налей си кафе и закуси — ще се облека за минута.

Тес не се възпротиви; беше гладна, а кой знае кога щеше да яде отново… Кифлите бяха чудесни — топли и меки, а кафето — силно и горещо. Докато ядеше третата си кифла с малиново сладко и си пиеше кафето, Тес се опитваше да не обръща внимание на графа, който се обличаше. Толкова се беше вглъбила в себе си, че когато той заговори зад гърба й, тя се стресна.

По изражението му личеше, че гневът му не е преминал. Седна, наля си кафе и взе една кифла.

— Какво искаш да кажеш с това, че нямаш други дрехи освен костюма си за път?

Тес си пое дълбоко въздух, като се молеше да не направи още някой гаф.