Читать «Игра на съдбата» онлайн - страница 43

Тес се изчерви от срам. Прехапа устни и погледна встрани. Как да му обясни? За това, че си беше изгубила паметта и че се беше представила на Дарли за някоя друга — за тази, която е била наета да изпълнява услугите, за които той намекваше?

Пое си дълбоко въздух. Просто трябваше да му каже истината. Колкото повече я криеше, толкова повече неприятности си навличаше; може би като узнаеше как стоят нещата, щеше да й помогне и този кошмар щеше да свърши веднъж завинаги.

Докато се опитваше да намери правилните думи, с които да започне историята си, Никълъс бавно поде:

— Всъщност, исках да говоря с теб за тези услуги…

— Услуги… — почти без дъх изрече тя. — Какво за тях?

Той не й отговори веднага. Въпреки ранния час си наля малко бренди и го изпи наведнъж.

— Не искам да си предлагаш услугите на всякакви… Възнамерявам да те взема оттук и да те настаня в едно от именията ми… като моя любовница.

Докато Тес го гледаше занемяла от ужас, той се приближи до нея. Повдигна брадичката й и я целуна.

— Искам… — промълви дрезгаво той, — …всичките ти сладки услуги за себе си, единствено за себе си…

ГЛАВА СЕДМА

Тес го направи инстинктивно, дори не се замисли; думите едва бяха излезли от устата му и тя силно го зашлеви. Беше възмутена, очите й пламтяха като лилави огньове.

— Как смееш? За кого се мислиш, че да ме обиждаш но този начин? — избухна тя.

За момент настъпи тишина; двамата се взираха един в друг, отпечатъкът върху бузата му гореше огненочервен. Тес първа се съвзе и като придържаше роклята към гърдите си, се отправи към вратата, без да знае накъде тръгва. Едно беше сигурно — трябваше да се отдалечи от разярения мъж, когото току-що зашлеви.

— О, не, недей — изръмжа Никълъс, сграбчи ръката й и я обърна към себе си. — А дали съм те обидил, скъпа моя, ще ти кажа две думи — има няколко жени с по-добро положение от твоето, за които би било чест да са мои любовници!

Погледът му пламтеше от ярост.

— И още нещо — мисля, че да задоволяваш само един мъж е за предпочитане, вместо да бъдеш на разположение на всеки непознат, който потропа и почувства нужда да се възползва от страстта ти. Или сега, когато вече не си девствена, смяташ да станеш проститутка!

Тес се бореше да се освободи, толкова вбесена от думите му, че цялата почервеня. Но явно нямаше да има друга възможност да го удари, нито да си тръгне, ако той не бъде така добър да я пусне, така че тя престана да се дърпа. Реакцията й спрямо предложението да му стане любовница, я бе шокирала и повдигнала още неизяснени въпроси. Едновременно й се искаше и да избяга, и да му обясни действията си. Може и да бе изгубила идентичността си, но знаеше, че повече жени биха били поласкани да са обект на вниманието му — най-малкото едва ли някой работещ в гостилница като „Черното прасе“ би отхвърлил предложението му по този начин. Това отново я накара да се запита какво ли е било положението й в обществото преди да загуби паметта си…

Тес болезнено осъзна, че единствено тя е виновна за това критично положение. Трябваше веднага да каже истината на мистър Дарли и ако го беше сторила, нямаше да изгуби девствеността си с мъж, който познава по-малко от дванадесет часа.