Читать «Игра на съдбата» онлайн - страница 42

Той беше удовлетворен, но освен това имаше и усещането за привързаност, за странна нежност, която не би трябвало да изпитва. Раздразнен, че не може да отхвърли събитията от тази нощ като нещо обикновено, той легна и се опита да проумее какво правеше Доли различна от другите, защо с нея беше различно. Не можа да измисли нищо и най-накрая заспа.

Първа се събуди Тес с ужасно главоболие, което за миг изхвърли от главата й всички мисли. Едва когато се изправи и можа да фокусира стаята, си спомни и за събитията от миналата нощ. Светкавично забрави главоболието си и се взря в голия мъж до себе си, който спеше.

Той бе доста привлекателен, призна си тя, с разрошени черни коси и приятни черти, но й беше напълно непознат. Изведнъж забеляза, че и тя е гола и това, което се случи снощи премина пред очите й в най-дребните детайли. С всяка измината минута все повече вникваше в ужасното си положение.

Надяваше се, че със зората на новия ден паметта й чудновато ще се върне, но случаят не беше такъв — отвъд момента, когато се събуди под онзи дъб не си спомняше нищо. Сега, без да знае нито името си, нито коя е, тя беше увеличила неприятностите си като беше изгубила девствеността си с мъж, който никога преди това не бе виждала! И ако жалката й памет вярно й подсказваше, тя съвсем доброволно бе участвала в това. За Бога, какво беше направила?

Първият й порив бе да избяга, сякаш така можеше да забрави случилото се. Изхвръкна от леглото сякаш я бяха изстреляли с топ. Въпреки лекото замайване, което почувства, когато се изправи, тя затърси дрехите си. Забеляза скъсания си корсет на пода, сграбчи го и се пъхна в него. Тъкмо посягаше към роклята си, когато мъжът в леглото се изправи и седна.

Тес го погледна с широко отворени очи. Той й отвърна като се намръщи.

— Какво, по дяволите, си мислиш, че правиш? — сприхаво я попита той. — Остави това проклето нещо и се върни в леглото.

Тес стисна решително устни и притисна още по-близо роклята до гърдите си.

— Няма! Мисис Дарли сигурно има нужда от мен в кухнята. Трябва да вървя.

— Не ставай глупава! Докато аз се чувствам щастлив, на мисис Дарли няма да й пука къде си и какво правиш — усмихна се и добави по-меко: — Доли, ела при мен… моля те, желая те…

Отново я обзе чувството, че го познава, че може да му се довери, а и привличането между тях беше почти неудържимо, но Тес остана непоклатима. Снощи бе допуснала ужасна грешка, бе позволила на брендито и на неотразимия му чар да я заблудят. Но сега, въпреки ужасното главоболие, мислеше трезво и знаеше, че не е добре да остава тук. Той беше един непознат, въпреки проблясъците на близост и докато не узнаеше истината за себе си, щеше да е пълна глупост да се остави в прегръдките му.

— Сигурно сте прав за мисис Дарли, но все пак не ме е наела, за да се излежавам в леглата на гостите!

— О, така ли? — провлачено и саркастично каза Никълъс, като стана от леглото и си обу бричовете. — Не останах с такова впечатление от думите на мистър Дарли снощи. Всъщност, доколкото разбрах, си била наета точно за това.