Читать «Игра на съдбата» онлайн - страница 41

Опиянена от удоволствие и от брендито, чието влияние още усещаше, и изтощена от събитията през деня, Тес не се опита да го отблъсне. Не искаше въобще да се помръдва… беше просто чудесно да си лежи тук, да се чувства сигурна и защитена, сънливо да слуша трополенето на дъжда и да знае, че каквото и да й предложи бъдещето, щеше поне да има тази нощ… С доверие тя отпусна глава и не след дълго заспа.

Никълъс усети кога сънят я унесе, леко се надигна и се вгледа в невинното лице. Трепкащата светлина на свещите танцуваше по изящните й черти и той усети някаква тежест в гърдите си. Коя, за Бога, беше тя? И какво щеше да прави с нея?

Намръщи се. В никакъв случай не можеше да я изостави. Подозренията му за майка-сводница намаляваха с всяка секунда. Но тя беше девствена, спомни си той объркан и малко ядосан от този факт. За разлика от свои приятели, той никога не бе споделял удоволствията на плътската любов с млади девственици. Откритието, че той е първият мъж в живота й, го изпълваше с противоречиви чувства.

Не можеше да отрече, че беше странно трогнат и невероятно удовлетворен да открие, че тя е девственица, но беше и изненадан — какви ли бяха причините да избере именно него да я посвети в тайните на плътската любов. Тя не беше първата жена, заслепена повече от джоба му, отколкото от чара му, но все пак мисълта, че се е хвърлила в ръцете му единствено заради титлата, му се стори противна. Не можеше напълно да отхвърли тази възможност и се разгневи на себе си, че може би отново е бил заслепен от едни красиви очи и на нея, че си е поставила твърде висока цел. Вероятно в „Черното прасе“ не отсядаха много аристократи и от тази гледна точка той не можеше да съди решението й да се отдаде за първи път на някой мъж с престиж и богатство. Но трябваше да си признае, че по отношение на нея не можеше да е безпристрастен.

Дълбоко го нараняваше мисълта, че може би зад действията й тази вечер се крие някаква користна причина. Вбеси се още повече от това, че Тес му се беше отдала само заради парите, забравяйки, че в миналото щедро се бе отплащал за удоволствията си без това да му прави впечатление. Искаше му се веднага да я събуди и да изкопчи от нея отговор на съмненията си. Какво ли беше намислила? И защо? Защо беше избрала точно него? Заради титлата му? Парите? Или защото…

Никълъс иронично се подсмихна. Какво, по дяволите, му ставаше? Нима очакваше да се събуди и да му признае, че е безумно влюбена в него, че е било любов от пръв поглед? Колко налудничаво от негова страна! Трябваше да е доволен, че така неочаквано бе открил толкова пленително същество, което да сподели леглото му, а от факта, че беше девствена би трябвало да изпитва задоволство.