Читать «Игра на съдбата» онлайн - страница 40

— Има ли значение? Точно сега ли трябва да разрешим тази загадка? — дрезгаво попита тя.

Предишните подозрения на Никълъс се върнаха и той застина в очакване вратата всеки момент да се отвори и на прага да се появи някоя триумфираща майка. Нима се бе заблудил от едно красиво лице и бе станал жертва на този изтъркан трик?

Тес се размърда под него и откри, че болката почти е изчезнала и че да го усеща вътре в себе си й харесваше. Тялото й беше приятно напрегнато, искаше този вълшебен миг да продължи. Отново се раздвижи и дъхът й спря, когато той се плъзна по-надълбоко в нея.

При гъвкавите й движения през Никълъс премина спазъм на удоволствие и той разбра, че не може да се откъсне от нея. В момента за него нямаше значение коя е тя или какви са подбудите й — той и без това си търсеше съпруга и ако трябваше да се ожени за малката интригантка, за да продължи това невероятно сладко сливане, нека бъде така…

Когато Тес отново помръдна под него, той измърмори и я целуна.

— Точно сега нищо няма значение, съкровище, освен това, че си моя… нищо друго…

Бавно премести бедра напред и набъбналият му член се плъзна докрай в тесния отвор. Тя беше толкова стегната, гореща, толкова дяволски сладка, че той се боеше да помръдне, защото всеки миг щеше да изгуби контрол.

Тес остана почти без дъх, когато Никълъс проникна докрай в нея, само една лека болка придружи този последен тласък. След няколко секунди невероятни усещания преминаха през тялото й. Беше изненадана, че тялото й толкова лесно го прие; усещаше слаба болка, но настойчивото пулсиране в слабините привличаше вниманието й. Обгърна го още по-здраво, езикът й смело се плъзгаше в устата му, издигаше се към тялото му — приканваше го да се включи в този еротичен танц.

Никълъс не можеше да й устои и може би никога нямаше да може. Но след миг вече не бе в състояние да мисли за нищо, освен за хлъзгавата топлина на тялото й, за невероятно Меката й кожа и за сладките й целувки. Слабите звуци, които Тес издаваше всеки път, щом той се тласваше по-навътре, увеличаваха собственото му удоволствие и подтикваха към дългоочакваното освобождаване.

Тес го достигна първа; тихо изстена и застина от наслада, когато вълна на крайно удоволствие изригна в тялото й. Силата и абсолютната сладост на усещането я унесоха и зашеметиха.

Като чу стенанието и усети вибрациите, препускащи по тялото й, Никълъс почувства някакъв удар вътре в себе си. Изпъшка при собствената си екзалтация, започна да се движи по-бързо, изпълнен с наслада. Това, което се случи между тях, беше истинска магия — магия, която не беше изпитвал в прегръдките на друга жена. Когато червената мъгла на изпълването експлодира в главата му и той потъна в екстаз, точно в този момент Никълъс разбра, че по чиста случайност беше открил нещо много рядко и ценно, нещо, което не искаше да изгуби…

Мина доста време, преди да се откъсне от нея. Беше твърде опияняващо да лежи и да се движи напред-назад върху тялото й, да я целува нежно — малки игриви целувчици, които го забавляваха, и съдейки по тихите стонове на задоволство, които чуваше, тя оценяваше по същия начин. Най-накрая той се повдигна и легна до нея, като я притегли и положи главата й върху рамото си.