Читать «Игра на съдбата» онлайн - страница 39

Тес му отвръщаше със същия плам, тръпнеща от копнеж в здравата му прегръдка. Изгаряща от желание, тя инстинктивно притисна с бедра члена му и откри ново удоволствие. Огънят ниско в корема й я накара да забрави всичко освен примитивната нужда. Когато Никълъс хвана здраво бедрата й като спря чувствените й движения, тя изплака от разочарование.

— Съкровище… — прошепна той, долепил устни до нейните, — …колкото и да ти харесва, ще трябва да спрем това…

Тес примигна, въобще не разбираше какво й говори, тялото й тръпнеше от незадоволена страст. Копнееше. Изгаряше. Искаше. Нуждаеше се.

Чувствата се изписаха на лицето й и Никълъс изстена при вида на всичката тази страст. Тя също като него не можеше да контролира емоциите си. Сега в движенията му имаше повече категоричност и Тес потрепера от задоволство. Той прокара леко ръка през гърдите й, преди да я насочи към триъгълника от къдрици. Поигра си малко с късите косъмчета, преди пръстите му да напипат сладката закръглена плът, скрита под тях.

Тес се вцепени от удивление, когато той докосна тази влажна, мека плът и започна да имитира движенията на езика в устата й. Тя се сгърчи безпомощно под напора на огнените емоции, които я връхлетяха. Остана дълго там, докато между бедрата й не се появи хлъзгава топлина и копнежът й за нещо повече, страстта й да достигне кулминацията, за която се досещаше, се увеличаваха с всеки тласък на пръстите му.

Никълъс също жадуваше да достигне тази кулминация и най-накрая, когато вече не можеше да се сдържа, той се повдигна, плъзна се между бедрата й и започна бавно да потъва в нея.

Погълната от удоволствието, чувствайки как твърдата му плът напредва все по-дълбоко в тялото й, Тес бе напълно неподготвена за някакво противодействие. Не си представяше, че ще изпита болка, но изведнъж тя дойде — и болката, и съпротивата. И девойката инстинктивно го отблъсна, избутваше с ръце гърдите му.

Погълнат от собственото си въздигане към удовлетворението, Никълъс бе изненадан от неочакваната съпротива. Отвори очи и я погледна разтревожен.

Беше ужасяващо да стои неподвижен, наполовина потънал в нея, да усеща съблазнителната топлина на меката плът, която стегнато го обгръщаше и да не свърши. Като се бореше срещу упоритите нужди на тялото си и треперещ от усилието, което му струваше да се контролира, той измърмори:

— Защо не ми… Господи! Девственица! На какво, по дяволите, си играеш? Коя, за бога, си ти?

Тес го погледна със замъглени от страст очи и се запита дали да не му каже истината — че не си играеше на нищо, че не знаеше коя е и че беше толкова изненадана от девствеността си, колкото и той. Беше й неприятно да разбере, че без да знае се беше отдала на този мъж, когото познаваше и едновременно с това — не познаваше, и тя се засрами… въпреки всичко не искаше този момент да свършва. За своя изненада откри, че искаше той да продължи и че страстно желаеше отново да улови сексуалната наслада отпреди няколко секунди. Тази примитивна нужда надделя над другите й мисли и тя силно го притегли към себе си, потривайки устни о неговите.