Читать «Игра на съдбата» онлайн - страница 33

Чувствата й се отразиха върху лицето й. Никълъс неочаквано се развълнува.

— Какво има, скъпа? — запита я той нежно.

Топлото загрижено изражение на лицето му почти размекна Тес и тя с усилие се сдържа да не се хвърли в прегръдките му и да не излее нещастната си история. Не можеше да проумее доста неща — нито чувството, че го познава, нито копнежа да го целуне. Беше ясно, че не я е разпознал, но страхът й от неизвестния враг не я напусна. Ами ако той беше мъжът, от когото бягаше? Ако в момента разиграваше някаква жестока игра? Ако само се преструваше, че не я познава, единствено, за да я вкара още по-сигурно в капана си?

Трябваше начаса да избяга от него. Придърпа нервно полите си, сведе поглед и произнесе с подозрителна небрежност:

— Не знам за какво говорите, Ваше Сиятелство. Надявам се да сте доволен от престоя си в „Черното прасе“. Сега, ако ме извините, трябва да се върна в кухнята да проверя дали мисис Дарли не се нуждае от мен.

Без да изчака да я освободи, тя затвори вратата след себе си и избърза по един коридор, който водеше директно към кухнята. Върна се точно навреме — няколко подноса отрупани с месо, сосове, супи и зеленчуци бяха вече готови. Едва влязла в кухнята и мисис Дарли обезпокоена промълви:

— Слава Богу, че се върна! Вечерята на Негово Сиятелство е готова. Вземи този поднос от масата, а аз ще те последвам с другия.

Следващите минути бяха много напрегнати и, въпреки че влизаше и излизаше от салона, където графът вечеряше, те не останаха насаме. Мистър и мисис Дарли непрекъснато се въртяха около Негово Сиятелство. Тес бе благодарна. Нямаше доверие на графа или на себе си, но докато имаше хора наоколо, тя бе спокойна, че горещата прегръдка няма да се повтори.

Докато изпълняваше задачите си, лицето му бе все още пред очите й, въпреки че се опитваше да го забрави. Не можеше да проумее какво й бе станало и какъв живот е водила преди да си изгуби паметта. Дали е била леко момиче? Реакцията й към граф Шерборн прибави още неизвестни към кашата в главата й, искаше й се никога да не го бе виждала. Имаше си достатъчно тревога и без да се прехласва по онези черни очи и чувствени устни, които предизвикваха у нея най-деликатни емоции.

Направи доста турове напред-назад от кухнята до салона и когато графът се бе оттеглил да спи в стаята си на горния етаж, Тес вече не можеше да се държи на краката си. Но с това задълженията й не се изчерпваха — трябваше да помогне на другите двама прислужници да измият и излъскат съдовете. Когато привършиха бе вече късно и тя с нетърпение очакваше да си легне.

В този момент в кухнята се появи мистър Дарли като носеше поднос с напитки.

— Доли, отнеси това горе на графа! — нареди той и самодоволно се усмихна. — После си свободна…