Читать «Игра на съдбата» онлайн - страница 35

Неудържимо изкушена, Тес пристъпи.

— Ще ви налея бренди и ще си вървя, ако нямате нищо против, сър. Много съм изморена.

Очарователните му устни леко се извиха, а погледът му се плъзна отново по тялото й. Тес почувства, че съпротивата й колкото и слаба да беше, се стопи.

— Налей и на себе си малко бренди и ела да си починеш тук пред огъня — сигурен съм, че в стаята ти няма камина — усмихна се той и добави: — И не бой се, не хапя — или поне не много силно, — кълна се!

Интуицията й подсказваше незабавно да излезе от стаята. Знаеше, че е опасно да остава в присъствието на този мъж, но не помръдна от мястото си. Дори по-лошо, за нейна почуда, тя му се усмихна и наля две чаши с бренди.

Чудеше се дали не си е изгубила ума, дали не я управляваше някаква сила, върху която нямаше контрол? Взе чашите и срамежливо му подаде едната, после сковано седна на посочения стол. Доста изненадана от безсрамието си, Тес постепенно се отпусна върху мекия стол и отпи солидна глътка от брендито. Алкохолът опари гърлото й и тя се закашля.

Никълъс се засмя.

— Брендито трябва да се отпива с наслада — разклати питието в чашата си и изчакай ароматът да те изпълни, чак след това отпий.

Тес го наблюдаваше, докато й демонстрираше. „Изпита такава телесна наслада от този акт, каквато би изпитал и докато се люби“, помисли си тя.

Сепна се при мисълта си и погледна встрани. Внезапно усети вълнение и топлина, която се разля надолу по тялото й и се събра болезнено между бедрата. Какво, за Бога, й ставаше? Беше сигурна, че никога преди това не се е чувствала така. Устните й се извиха в усмивка. Но какво ли пък със сигурност знаеше за себе си — паметта й започваше преди около дванадесет часа, когато се събуди под онзи дъб. Дали не бе изпитвала същото и с други мъже?

Мисълта беше неприятна и Тес я загърби. Усмихна се несигурно на графа и следвайки инструкциите му опита брендито още веднъж. Беше прав, констатира тя, когато вкуси и течността топло се плъзна по гърлото й. Така беше много по-добре!

Той й се усмихна и вдигна чаша за наздравица. Тя отвърна на жеста му и отпиха заедно. Говориха си малко, безцелно, като от време на време се умълчаваха. Навън бурята продължаваше да бушува, но седнали удобно и на топло, Тес и Никълъс не й обръщаха внимание.

По едно време той стана и напълни отново чашите. След третата или четвъртата чаша, Тес не си спомняше кога и как, но се озова върху коленете му, облегнала глава върху рамото му.

Подозираше, че е пияна след това количество бренди, което разливаше сковаващата си топлина из тялото й. Засмя се — явно бе доста пияна.

Погледна Никълъс глуповато и попита:

— Дали съм пияна, как мислиш?

Той лениво й се усмихна и бавно кимна.

— И двамата, съкровище — само че ти си повече от мен. Аз все още знам какво става.

— О! И какво става?

Никълъс внимателно остави чашата си, а после взе и нейната. Сложи длани върху бузите й и възбуждащо потри устни о нейните.

— Ще направим това… — започна той, плътно прилепил устни о нейните, — …което исках да направя в мига, когато те видях за първи път.