Читать «Игра на съдбата» онлайн - страница 34

Тес бе твърде изморена и не схвана намека в гласа му. Заинтригува я само това, че след като изпълни и тази последна задача, можеше да се отпусне на постелята си. Като отметна един кичур, изплъзнал се от вече разхлабената й плитка, тя взе таблата и тръгна към стаята, която Дарли й беше посочил. Беше толкова изтощена от събитията през деня, че дори не трепна при гласа на графа, който я покани да влезе. Само след няколко минути щеше да си легне…

Също като салона, спалнята на графа изглеждаше доста уютно местенце. Беше малка, с таван от голи, потъмнели греди, а камината заемаше почти изцяло една от стените. Подът бе покрит с дъбов паркет, придобил цвета на злато от годините, а върху леглото бе метнат дебел юрган във виненочервено и жълто. Имаше и други мебели, но когато влезе и видя графа отпуснат небрежно на един стол да си грее краката на огъня — шалчето му разхлабено, а ризата — разкопчана до средата, Тес престана да забелязва друго.

Като наблюдаваше как отблясъците от огъня галят чертите му, широкото чело, изящния нос и очарователните устни, умората й по чудо се изпари. С превъзбудена червенина на бузите тя стисна таблата по-здраво и с лека стъпка прекрачи прага. Под прозорците, закрити от тежки завеси, стоеше малка масичка и тя тръгна към нея.

— Мистър Дарли изпрати това за вас, сър.

Тя остави подноса и се обърна към него.

— Ще желаете ли още нещо, Ваше Сиятелство?

Искаше да прозвучи сериозно, но дори и тя усети закачливата нотка в гласа си и руменината на бузите й потъмня от смущение. Как можа да изрече тези думи и то по този начин?!

Графът повдигна клепачи и нещо в този черен, непоколебим поглед, накара сърцето на Тес бясно да затупти. Лениво я оглеждаше от разрошената червена коса до смачканите върхове на ботите.

Изправена така пред него изглеждаше много сладка — с големи и блестящи теменужени очи като на младенец, а меките й устни — розови и привлекателни като първата роза на пролетта… Той с усилие отмести поглед от примамливата извивка на пухкавите й устни и го плъзна надолу по стройната фигура към малкия съблазнителен бюст, тънката талия и очертаващите се бедра под избелялата розова рокля.

Никълъс се чувстваше напълно удовлетворен преди тя да почука на вратата. Беше сит и на топло, а шумът на бурята по-скоро го успокояваше, отколкото дразнеше. Възнамеряваше да си легне в удобното на вид легло, но всичко това се изпари в мига, когато тя влезе.

Изведнъж се почувства изгладнял, но апетитът му не беше за храна. Страст, силна и неудържима, пулсираше във вените му, бедрата му притискаха натежалия му член и той почувства някаква неудържимост. Щеше да я люби… тази вечер. Искаше му се да стане, да прекоси стаята, да я вдигне на ръце и да я занесе до леглото, за да провери дали магията, която протичаше между тях бе истинска или само плод на въображението му. Но защо трябваше да бърза, все пак имаха цялата нощ на разположение…

За изненада на Тес, той й се усмихна.

— Ела при мен — каза той дрезгаво, като й посочи стола от другата страна на камината. — Седни да си поговорим малко.