Читать «Игра на съдбата» онлайн - страница 31

Бе свалил пелерината си и тя забеляза как тъмносиньото сако очертава широките рамене и силните му ръце. Кожените му бричове бяха гладко прилепнали, така че всеки мускул и сухожилие изпъкваха. Но след този бърз оглед на силното му тяло, Тес сведе поглед към подноса в ръцете си. Бързо прекоси стаята с гръб към него и постави таблата на бюфета.

— Ако има още нещо, което желаете, Ваше Сиятелство, мистър Дарли каза да го уведомите и той ще се погрижи да го получите веднага — промълви тя с треперещ глас.

Никълъс със задоволство наблюдаваше скования гръб и тънката талия пред себе си, и реши, че има доста неща, които желае и за които се съмнява дали мистър Дарли би могъл да му помогне. Той присви очи. Но кой знае — ако поговори с мистър Дарли, можеше и да осигури леглото му тази вечер да бъде затоплено от очарователното фино същество в другия край на стаята…

„Черното прасе“ беше от рода заведения, които Никълъс не посещаваше вече от доста време, въпреки че преди да наследи титлата, бе прекарвал в тях не малко нощи. Но времето бе лошо — не можеше да продължи пътя си, така че той дори се зарадва, когато видя мъждукащите светлинки на гостилницата. В началото тя бе само подслон, за който бе благодарен, но не и след като зърна момичето…

Дори сега, когато я наблюдаваше как нервно трака с бутилките и чашите на подноса, изпитваше същото чувство на интимност, сякаш я познаваше отпреди; същата гореща страст в стомаха, когато погледите им се срещнаха. Но най-вече го озадачаваше непреодолимото чувство за притежание, сигурността, че е негова. Можеше да се закълне, че никога не бе я виждал и все пак… Замисли се, погледът му се плъзна по светлата коса, по огнените къдрици, измъкнали се от хлабавата панделка и галещи бузите и врата й. Очите му се спряха върху един кичур, точно върху извивката на врата й и той почувства желание да прекоси стаята и да докосне с устни това място.

Желанието му беше толкова силно, че той несъзнателно пристъпи напред, но проумял на мига, че няма да се задоволи само с една целувка, остана на мястото си до камината. Намръщи се. Какво, по дяволите, му ставаше? Толкова отдавна ли не е бил с жена?

Леко смутен от собствените си реакции към една напълно непозната, Никълъс се прокашля.

— А, не, засега това е всичко. Само нещо за хапване, когато е готово. Може да си вървите.

Тес не можа да повярва, че се ще измъкне толкова лесно, затова се обърна и му изпрати една ослепителна усмивка, което се оказа ужасна грешка. Погледите им се срещнаха и времето спря, светът изчезна, останаха само те двамата.

Тес не можеше да се помръдне, дори и ако от това зависеше животът й. Като че ли се събуждаше от дълъг кошмар, чувстваше се спасена. Разглеждаше лицето му — високите скули и характерния нос, излъчващ властност. Тези големи, неудържимо черни очи я поглъщаха в бездънната си тъмнота и го правеха повече от привлекателен. Тези очи и тези устни…