Читать «Игра на съдбата» онлайн - страница 178

Ник не се съмняваше в успеха на плана, не можеше и да предложи по-добър, но все пак… Отхвърли чувството на несигурност и се присъедини към начинанието.

Ако преди бяха нетърпеливи, то времето между вторник и петък им се стори безкрайно, докато чакаха нещата да влязат в ход. Когато Атина се появи в петък сутринта с усмивка на лицето, знаеха, че Авъри е заминал.

Тримата останаха сами в библиотеката и като свали кожените си ръкавици и шапка, Атина каза:

— Заминал е вчера следобед. Камериерът му е тръгнал с него, а на иконома и на повечето слуги е дал отпуск до началото на новата година. Останали са само няколко стари прислужника, които да поддържат имението, докато той се върне.

— Значи този следобед можем да пристъпваме към действие? — каза Тес. Очите й блестяха от вълнение.

Атина бавно кимна и за първи път Ник забеляза известно униние в нея. Извивката на устните й беше решителна и той се почуди на слабия проблясък на съжаление в очите й.

— Какво има? Да не би да си променила решението си? — тихо попита той.

Атина си пое дълбоко въздух и огледа богато мебелираната стая, в която се намираха. Най-накрая се обърна към него и като го гледаше право в очите, твърдо каза.

— Не, не съм. Всичко ще стане както е планирано.

След това Атина тръгна, обещавайки да се върне в уговорения час — два следобед.

Тес беше толкова възбудена, че дори подразни Ник.

— Това е много по-вълнуващо, отколкото да проучваш тунелите под кулата. Умирам от нетърпение да разбера дали подозренията ти са верни — и добави вече по-спокойно: — Знам, че ще е зловещо и тъжно, но толкова се радвам, че ще бъда с теб, когато разберем какво в действителност им се е случило — отхвърли мрачните си мисли и весело се усмихна. — Няма само на теб да се падат всички приключения!

Мислите на Ник бяха някъде другаде и той й отвърна небрежно като се извини за момент под предлог, че иска да поговори с Лъвджой, който беше горе в стаята му. Като затвори вратата зад себе си, Ник започна направо.

— Май постъпвам адски глупаво, стари приятелю. Все пак не мисля така, а и не бих рискувал и косъм да падне от косата на Тес, но бих се почувствал по-добре, ако знаех, че ти си в течение на това, което сме замислили.

Лъвджой го погледна право в очите и остави настрана сакото, което четкаше.

— А сега пък в какво сте се забъркали? Ник слабо се усмихна.

— Не съм сигурен. Не би трябвало да има опасност, иначе нямаше да вземам съпругата си. Струва ми се, че колкото повече остарявам, ставам по-предпазлив — и той извади дневника от джоба на сакото си, подаде го на Лъвджой и бавно каза: — Пази го. И ако нещо ми се случи, го дай само на баба ми. С жена ми и Атина отиваме в имението Мандъвил днес следобед. — При изненадата на Лъвджой Ник добави: — О, не се безпокой — баронът няма да е там. Искаме да разкрием една тайна и ще отидем на разузнаване в подземията на имението. Ако с госпожата не се върнем до седем часа тази вечер, искам ти и няколко слуги да дойдете в Мандъвил да ни потърсите. Независимо какво ще ви кажат, не напускайте това проклето място без нас двамата.