Читать «Игра на съдбата» онлайн - страница 176

— Смятаме да изчакаме, докато Авъри замине за Лондон или при приятели. Ще отидем там след края на годината, когато Рокуел и другите се върнат от Корнуол — при условие, разбира се, че Авъри не е в имението.

— Рокуел и останалите знаят ли за този план? — нехайно попита Атина.

— Не — отвърна Ник. — За момента само ние тримата знаем за съществуването на дневника и за нашите подозрения.

— Началото на следващата година е страшно далеч. Ужасно е да чакаме толкова дълго, за да открием истината — каза Атина, загледана в огъня.

— Знаем — промълви Тес със съжаление. — През последните седмици не говорим за нищо друго, но май няма как иначе да го направим.

— Да предположим, че Авъри замине, за да прекара празниците с приятели… пак ли ще чакате завръщането на другите?

— Тази възможност е много съблазнителна, но с Тес решихме да чакаме другите. Тя се бои Авъри да не се върне неочаквано и да ме спипа в подземията.

— Но ако тримата заедно слезем долу… — започна Атина развълнувано, черните й очи блестяха особено, — няма да има никаква опасност. Все пак не може да убие и трима ни.

Ник се засмя.

— И аз това й казах преди време, а тогава дори щяхме да сме петима.

Тогава и Тес се засмя, макар и малко неохотно.

— Знам, че звучи глупаво, но просто нямам доверие на Авъри.

— О, тримата безспорно ще го надхитрим — развеселено каза Атина.

— Да, без съмнение — отвърна Ник. — Но преди това Авъри ще трябва първо да замине нанякъде.

— Мм, да, това наистина е проблем, нали? Но кой знае, може изведнъж да му хрумне да се отправи към Лондон… Искате ли да проверя?

— Ти? — попита Ник учуден. — Но откъде го познаваш?

Атина невинно се усмихна.

— О, с новия барон доста се срещахме в Лондон. Като имам предвид кой всъщност е той, съвсем не сме приятели, но го познавам достатъчно добре, за да разменя по няколко изречения, ако пътищата ни се пресекат.

За миг се замисли.

— Не мога да се сетя кой ми каза, че Авъри обича да язди всяка сутрин… А, да, земеделецът Фрамптън. Спомена, че често се срещат на главния път. Ще помоля Фрамптън да ме придружи на тази сутрешна разходка и не се знае кого може да срещнем.

Ник и Тес не бяха очаровани от плана на Атина, но не можаха да оспорят идеята й дискретно да го разпита за плановете му по празниците. Оживеният ентусиазъм на Атина леко раздразни Ник.

Приключиха темата дотук, но същата вечер като си легнаха, Ник каза.

— Надявам се, че не сгрешихме като включихме Атина в плановете си — въпреки че предвид обстоятелствата едва ли можехме да го избегнем. Знам, че нещата между нас напоследък вървят добре, но все пак не мога напълно да й се доверя… От друга страна с нищо не може да навреди, но съм сигурен поне в едно — много е привързана към баба ни и затова с готовност иска да помогне в разгадаването на мистериозното изчезване на Бенедикт.

— Не мислиш, че би могла да ни предаде, нали? Дали не е по някакъв начин свързана с Авъри?

Първата мисъл на Ник беше да отрече подобна грозна вероятност, но се поколеба. Най-накрая промърмори.

— Не вярвам, но не мога да се преструвам, че напълно й се доверявам. Имам усещането, че замисля нещо, но нямам ни най-малка представа какво би могло да бъде.