Читать «Игра на съдбата» онлайн - страница 180

Като ги въведе в къщата, Хенри поклати посивялата си глава и каза тихо:

— Никога не съм предполагал, че господарят ще се отнесе толкова щедро към прислугата. Но беше мило от негова страна да предостави време на всички ни да прекараме със семействата си.

Докато Тес го убеждаваше да се върне на любимото си място пред камината в кухнята, Ник и Атина отидоха да вземат чантите с инструментите. Когато се върнаха, Тес ги зарадва с новината, че Хенри се е върнал в кухнята, където щял да остане, докато те не му позвънят преди да си тръгнат. Сега трябваше само да намерят тухлената стена към подземията.

Последваха Тес по няколко тесни заплетени коридора в задната част на къщата и след известно лутане намериха един очевидно много стар и рядко използван коридор. Тръгнаха по него, но зад един ъгъл светлината от фенерите им освети странна гледка: тухлена стена с огромна дупка по средата, отдолу бяха струпани мазилка и счупени тухли.

При вида на дупката Ник разбра, че всичко е капан. Хвърли чантите, които носеше и се протегна към Тес — първата му мисъл беше да я дръпне настрани.

— Ако бях на твое място, нямаше да се опитвам — произнесе Атина в същия миг.

Погледна сестра си и видя насочения към себе си пистолет. Сега разбра защо не искаше да носи фенер и се оплакваше, че инструментите били много тежки за нея. Атина леко се усмихна, тъжна усмивка, от която го побиха тръпки.

— Е, хайде върви, нали искаше да знаеш какво им се е случило — промълви тя и посочи към дупката в стената.

Пръстите му се вкопчиха в ръката на Тес.

— Защо просто не ни кажеш какво си открила? — спокойно запита той.

Атина сви рамене.

— Ти беше прав. Те са тук — по-точно това, което е останало от тях. Намерихме телата, само кости, в средното мазе вдясно. Диамантите също.

Тес добре знаеше какво щяха да открият, но като чу потвърждението на Атина, остра болка прободе сърцето й. Без да сваля очи от лицето на Атина, Ник тихо попита.

— И какво ще стане сега? Историята се повтаря, а?

Атина се намръщи.

— Да, боя се, че точно това ще стане. А сега прехвърлете се през дупката.

Ник срещна погледа на Тес, в който имаше толкова любов, че дъхът му секна. Нямаше да позволи да умрат!

За секунда си помисли да й откаже, но бързо отхвърли тази възможност — не се съмняваше, че Атина ще ги застреля на място. Като се надяваше, че ще му хрумне някакъв изход от опасното положение, Ник пусна ръката на Тес и се прехвърли от другата страна. Тес го последва, както и Атина, без да сваля пистолета от него.

Озоваха се в голяма, влажна, каменна стая. Ник забеляза няколко прохода — вероятно тунели, където гордите нещастници са били оставени да умрат. Погледът му се спря на средния проход отдясно — беше сигурен, че останките на дядо му и Тереза са там. Мили Боже, дано са били мъртви, когато Грегъри ги е запечатал в гробницата им.

Атина им направи знак да я последват и те неохотно се подчиниха, като предпазливо минаха покрай огромна черна дупка в каменния под. Приближиха отсрещната стена и спряха, тогава Ник се вгледа в дупката, като предположи, че е стар кладенец или боклукчийска шахта.