Читать «Игра на съдбата» онлайн - страница 179

Лъвджой изглеждаше много обезпокоен.

— Подозирате, че може да е капан?

Ник поклати глава.

— Не съвсем. Просто не искам да поемам никакви рискове.

— Не може ли да се откажете? — тихо попита Лъвджой.

— Не. Трябва да разбера истината за… някои неща.

Остави камериера и се приближи до гардероба, който заемаше една от стените на спалнята му. Порови се малко и най-накрая откри това, което търсеше — малък пистолет и дълъг нож. Ловко пъхна ножа в ботуша и скри пистолета в джоба на сакото си.

— Ето, в случай, че ни чакат някакви изненади и аз ще имам няколко.

ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И СЕДМА

Времето минаваше, но безпокойството на Ник не намаля и той направи последен опит да разубеди Тес да идва с него в Мандъвил. Тя го изслуша тихо и накрая спокойно каза.

— Наистина ли мислиш, че ще се справиш в Мандъвил без мен? Или че ще те пусна сам, особено след като имаш съмнения относно искреността на Атина?

Ник се почеса по врата.

— Не че не й се доверявам — раздразнено отвърна той. — Просто ми се струва, че всичко се уреди твърде лесно. — Усмихна се тъжно на Тес. — Не забравяй, че тези последни седмици са единственото време в живота ми, през което с нея сме се понасяли горе-долу. Непрекъснато си повтарям, че тя се е променила — може би и аз съм се променил, но това не ми вдъхва особено доверие. И все пак, освен ако си помисля, че сестра ми няма наум моята и твоята смърт — не мога да дам смислено обяснение за чувствата си.

Тес го помилва по бузата.

— Е, аз смятам, че Атина най-накрая е решила да приеме положението, което не може да промени. Страшно й харесва това, че си има собствена къща. Не може да не си го забелязал?

Ник изведнъж я притисна близо до себе си.

— Да, Атина изглежда наистина е по-щастлива като живее отделно от нас. Моля се да си права затова, че е приела новото си положение.

Атина пристигна в уговорения час и без възражения Ник и Тес тръгнаха с нея. Въпреки че ги очакваше голямо приключение и тримата бяха доста унили. Ник предположи, че е защото знаеха, че единственото, което ще открият са купчина кости — останките на Бенедикт и Тереза след толкова много години.

Ник беше взел инструменти за разбиването на тухлената стена — две кирки, голям дървен чук, две лопати и няколко фенера — дръжките им стърчаха от кожените чанти, провесени от седлото му.

Когато забелязаха имението и тримата внезапно спряха. Като си спомни ужаса, който изживя в нощта, когато избяга оттам, Тес си пое дълбоко въздух, но спокойно каза:

— Е, да тръгваме.

Другите кимнаха. Жребият бе хвърлен.

Всичко мина както го бяха планирали. Един стар прислужник — Хенри Барне, отвори след почукването им на вратата. Погледът му изведнъж се стопли като видя Тес.

— Мис! — възкликна щастливо той. — Вие се върнахте!

Тес си поговори малко с него, като му представи съпруга си и сестра му. След като сърдечно ги поздрави за брака им и Тес го увери, че лелите са добре, Хенри потвърди думите на Атина: господарят бе заминал за Йоркшир до началото на новата година и освен него, готвача и една млада прислужница, всички други слуги били заминали в неочакван отпуск.