Читать «Игра на съдбата» онлайн - страница 177

— Може би защото толкова дълго сте били в обтегнати отношения и затова сега ти е трудно да повярваш, че наистина се е променила.

Ник се намръщи.

— Може би. Но докато не направи нещо, което да увеличи подозренията ми, ще трябва привидно да приема действията й.

— Няма ли да е чудесно, ако Авъри наистина замине за празниците и тримата успеем да слезем в подземията преди баба ти да се е върнала? — запита Тес, а лицето й сияеше от ентусиазъм. — Само си помисли, можем да отнесем новините за откритието ни в къщата на Рокуел.

Ник изсумтя, по-малко очарован от идеята, колкото съпругата си. Но веднъж щом им беше влязла в главите нямаше да си отиде току-така и Ник се надяваше Атина да им донесе добри новини. Така и стана.

Тя пристигна точно на другия ден следобед, когато Ник и Тес се канеха да излязат на разходка. Радостното й изражение им подсказа, че е успяла и носи добри новини.

— Скъпи мои, сутринта ми беше много успешна. Ще ви разказа всичко… — погледна многозначително към конярите, които се мотаеха из конюшнята и прошепна, — но първо нека се отдалечим.

Тримата бързо потеглиха и едва когато конюшнята се изгуби от погледа им, Атина проговори.

— Тази сутрин с Фрамптън отидохме да пояздим по главния път и кого мислите срещнахме? — Широко се усмихна. — Да, разбира се! Барон Мандъвил. Поговорихме си малко и той спомена, че този четвъртък заминава, за да прекара празниците с приятели в Йоркшир. Сигурно ме е помислил за луда при явното ми въодушевление от заминаването му.

— Да не си го накарала да заподозре нещо? — рязко запита Ник.

Атина поклати глава.

— Не, не разбира се! Да не съм глупачка. Е? Ще го направите ли?

Ник се поколеба; погледна Тес и като видя порозовелите й бузи от възбуда и искриците на ентусиазъм в теменужените й очи, бавно кимна.

— Мисля, че да…, но ще ни трябва причина, за да посетим имението — не можем просто да отидем там и да искаме да влезем.

Тес ги погледна замислено.

— Ами, ако им кажа, че искам да си взема любима моя брошка или огърлица, наследство от майка ми — това достатъчна причина ли ще е? Никой от слугите няма да се усъмни в думите ми.

— Чудесно! — възкликна Атина. — Това е идеално извинение да отидем в имението.

Ник бе по-малко ентусиазиран, но най-накрая се съгласи, че това вероятно е единствената разумна причина, която може да се измисли. Решиха Атина да помоли Фрамптън да разбере дали Авъри наистина е заминал за Йоркшир и колко слуги са останали в имението.

Ник повдигна вежда и строго погледна сестра си.

— Можеш ли да го накараш да направи това за теб, без да повдигнеш любопитството му?

Атина се усмихна невинно.

— Знаеш, че Джон е доста увлечен по мен — вярва на всичко, което му кажа. Ще се придържам към нашия план и ще му кажа, че Тес много иска да вземе някаква брошка от майка си, но не желае да рискува да попадне на Авъри. Няма да му е трудно да разбере кога точно е заминал и колко слуги са останали там.