Читать «Игра на съдбата» онлайн - страница 175

Стана случайно. Един дъждовен понеделнишки следобед Атина се отби и ги завари в библиотеката, седнали на тъмночервеното канапе, а малкият черен кожен тефтер лежеше между тях. Ник и Тес за стотен път обсъждаха хронологията на събитията, които бяха довели до изчезването на Бенедикт и Тереза. Атина влетя в стаята без да почука, което й беше навик, но очевидната тревога по лицата им я накара внезапно да спре.

— Какво има? — бавно запита тя. — Да не е станало нещо? — разтревожи се. — Да не сте получили лоши новини от баба?

Ник бавно поклати глава и стана.

— Не, нищо подобно. Просто имахме… напрегнат разговор.

— Кавга между влюбени?

Ник се усмихна, после се протегна и прибра дневника в джоба на сакото си.

— Не, не се карахме — просто обсъждахме нещо.

Атина присви очи.

— Нещо от тази малка черна книга, която така се стараете да скриете от мен?

Изражението на Тес беше изпълнено с такава вина, че Атина избухна в смях.

— Е, хайде де, какво има? Ако не ми кажете, ще си помисля най-лошото.

Ник и Тес се спогледаха.

— Може би трябва да й кажем — колебливо промълви Тес. — Тя има право да знае, както и останалите.

Ник въздъхна и погледна Атина.

— Закълни се, че няма да издадеш на никого това, което ще ти кажа.

Усмивката на Атина изчезна и лицето й стана сериозно.

— Какво има? И двамата изглеждате толкова изплашени.

— Закълни се — строго нареди Ник.

Атина седна на стол до огъня и след като подреди гънките на рубиненочервената си рокля, ги погледна.

— О, добре де — най-накрая заяви тя, когато стана ясно, че няма да отстъпят. — Заклевам се. И една дума от това, което ми кажеш, няма да излезе от устата ми.

Неохотно и с редица опасения, Ник й разказа за дневника и за подозренията им. Атина остана вцепенена, удивена и ужасена. За няколко минути в стаята настъпи тишина, докато тя проумяваше голямото разкритие.

— Баба толкова ще се зарадва, като разбере, че той я е обичал и не я е напуснал. Тя винаги е вярвала в него. Винаги протестираше, когато баща ни говореше лошо за него. Това ще я направи неимоверно щастлива — в очите й проблеснаха сълзи. — Ще се ужаси като разбере каква е била съдбата му, но все пак ще узнае, че не я е изоставил.

— При условие, обаче, че успеем да влезем в тези подземия и докажем подозренията си — мрачно отвърна Ник. — Дотогава не искам тя да разбира за дневника. Ще се изтормози от съмнения дали тялото му лежи в тунелите или все пак е избягал с Тереза. Едва след като проуча тунелите и съм сигурен какво наистина е станало с него, ще й кажа за дневника. Дотогава тази информация трябва да остане между нас тримата.

По лицето на Атина премина странно изражение и Ник се опита да го разгадае. Триумф? Или съжаление? Не беше сигурен. Приличаше на смесица от двете и това го разтревожи — отново се върна старото му чувство, че Атина замисля нещо. Инстинктивно усети, че е нещо, което не вещаеше добро за него и Тес…

Сестра му погледна встрани, към огъня.

— Как смяташ да слезеш в тези подземия? Авъри си е вкъщи и се съмнявам, че ще ти позволи да нахлуеш ей така и да започнеш да разрушаваш тухлената стена, която Тес твърди, че съществува.