Читать «Игра на съдбата» онлайн - страница 174

Когато новината за брака им се разпространи, трябваше да приемат обичайните поздравления. Земеделецът Фрамптън дойде да ги посети, както и адмирал Брайтънинг със съпругата си, и лорд и лейди Спенсър. Всеки ден пристигаха и купища с поздравителни картички.

Въпреки че се наслаждаваше на компанията на съпругата си и с всеки ден се чувстваше по-щастлив, Ник не забравяше ужасната тайна, която лежеше погребана в подземията на имението Мандъвил и чакаше да бъде разкрита. Толкова много искаше да се вмъкне там, че дори му хрумна да се измъкне скришом от Тес и сам да отиде на разузнаване, но разумът му надделя само при мисълта, че при завръщането му ще го посрещне една разярена жена с гневни очи. Към това можеше да се прибави и фактът, че не издържаше дълго без нея. В случаите, когато посещаваше Атина, той обикаляше напред-назад из кабинета си и нетърпеливо очакваше момента, когато ще чуе гласа й в коридора. Призна си, че е напълно увлечен и без съмнение дълбоко влюбен в Тес, но това ни най-малко не го безпокоеше.

От време на време се сещаше и за неуловимия мистър Браун, но докато контрабандистите не се завърнеха в кулата, не можеше нищо да направи. Понякога се опасяваше, че мистър Браун повече няма да се появи.

Дневникът и тунелите заемаха голяма част от мислите и на двамата. Непрекъснато говореха за това и чакането ги правеше все по-нетърпеливи.

От изолацията им произлезе и друго хубаво нещо — Ник и Атина започнаха да се опознават. За своя изненада Ник откри, че сестра му е забавна компания. Изглежда успяха да постигнат примирие, което предвещаваше добро бъдеще. Ако някой сега ги видеше отстрани не би се досетил за предишната дълбока неприязън помежду им. В началото бяха сковано-учтиви един към друг. Но в следващите дни и двамата се отпуснаха и Ник започна да вижда в сестра си някои от добрите качества, които баба му на няколко пъти беше изтъквала. Дори започна да харесва острия ум на Атина и да се забавлява, но някаква част от него предпазливо стоеше настрана от нея.

Преместването в Доуджър Хаус изглежда беше поохладило яда на Атина и тя почти бе овладяла омразата си към него; фактът, че се държеше толкова приятелски със съпругата му, караше Ник да я възприема по-снизходително и да иска да разшири дружбата им. Уважаваше правото им на интимност и не се мотаеше из къщата непрекъснато, но все пак ги посещаваше често, така че беше неизбежно да разбере на дневника.