Читать «Братя по оръжие» онлайн - страница 45

Гравитокамионът промени маршрута си и Барт потръпна, а Майлс се напрегна. Като че ли се опитваше да ги пресрещне. Но по дяволите, не се отваряха нито врати, нито прозорци, не се показваха въоръжени мъже, готвещи се да се прицелят в него. Въпреки това и двамата извадиха законните си зашеметители. Майлс се опита да се отдръпне от сержанта, в случай че той понечи да го защити с тялото си.

След миг вече бясно носещият се гравитокамион се издигна във въздуха над тях и скри ясното утринно небе. По гладката му повърхност нямаше място, уязвимо за зашеметителите им. Майлс най-после разбра — искаха да го премажат.

И изкрещя, обърна се и хукна да бяга. Гравитокамионът полетя надолу като някаква чудовищна тухла. Нима не знаеха, че могат да строшат костите му дори с пазарска количка? От него нямаше да остане нищо освен мокро петно на асфалта.

Майлс се хвърли на земята и се претърколи. Спаси го единствено мощната струя въздух от машината. Той отвори очи и видя, че бронята й е само на сантиметри от лицето му. Гравитокамионът започна да се издига и Майлс скочи. Къде беше Барт? Все още стискаше безполезния зашеметител в ожулената си до кръв дясна ръка.

В лъскавата страна на камиона имаше стъпала. Ако се качеше там, не можеше да е отдолу, нали? Той захвърли оръжието, подскочи и се вкопчи в дръжките от двете страни на стъпалата. Машината се наклони и повторно се спусна точно върху мястото, където беше лежал. После още веднъж — като истеричен гигант, опитващ се да смачка паяк с пантоф. От разтърсването Майлс изпусна дръжките и се претърколи по асфалта — дано да не си счупеше костите!

Гравитокамионът отново полетя нагоре. Майлс потърси с поглед размазана червена каша на земята, но не видя нищо. Барт? Не, ето го там, приклекнал. Крещеше нещо в комуникатора на китката си. Майлс скочи и се затича, като постоянно променяше посоката си. Сърцето му туптеше толкова силно, че кръвта му сякаш щеше да изригне от ушите му. Небе и асфалт се въртяха около него. Не можеше да открие совалката… Не, натам… Той се втурна към нея. Хората, които не искаха да го приемат в академията заради физическите му недъзи, бяха имали право. Камионът с ужасен вой се понесе във въздуха след него.

Мощният взрив бяла светлина го запрати напред по очи. Отгоре му се посипаха парчета метал, стъкло и топяща се пластмаса. Майлс покри главата си с ръце и се опита да прегори в настилката дупка само със силата на страха си. Ушите му пищяха и чуваше странен рев.

След миг осъзна, че е лесна мишена, метна се настрани и потърси с очи падащия камион. Нямаше никакъв падащ камион.

За сметка на това в пълно нарушение на правилата на космодрума надолу бързо се спускаше лъскав черен гравитокар, който очевидно бе вдигнал по тревога контролните компютри. Е, вече нямаше смисъл да се крие. 0ще преди да зърне зелените униформи вътре, Майлс определи машината като бараярска — главно заради факта, че Барт тичаше към нея. Ала нямаше гаранция, че тримата войници от „Дендарии“, които се приближаваха откъм совалката, са стигнали до същото заключение. Майлс се изправи на… четири крака. От рязкото, макар и незабавно преустановено движение, му се зави свят и му се пригади. Вторият опит се оказа по-успешен.