Читать «Братя по оръжие» онлайн - страница 47

— Двама мъже, господин адмирал. Поне ми се струва, че са мъже. А ако се съди по броя на крайниците, трябва да са били поне двама.

Майлс погледна Ели и въздъхна.

— Няма кого да разпитаме, а?

Тя сви рамене, после възкликна:

— О, ти си ранен… — И припряно се зае с охлузванията му.

Проклятие. Ако някой от враговете му беше оцелял, за да го разпита, той щеше да го качи на совалката и да продължи разследването на „Триумф“, необременяван от законовите ограничения, които несъмнено биха забавили местните власти. Както изглеждаше, скоро пак щеше да се срещне с лондонската полиция. В момента към тях се насочваха пожарни коли и сервизни машини.

И все пак тукашната полиция разполагаше с шейсет хиляди души, армия, далеч по-голяма, макар и не толкова тежко въоръжена, колкото неговата. Навярно можеше да използва ченгетата срещу сетаганданците или поне срещу онзи, който стоеше зад опита за убийство.

— Кои бяха тези хора? — попита войникът и погледна в посоката, в която бе изчезнал черният гравитокар.

— Няма значение — отвърна Майлс. — Не ги е имало тук, никога не си ги виждал.

— Тъй вярно, господин адмирал.

Обичаше „Дендарии“. Те не спореха с него. Докато Ели се грижеше за раните му, започна да обмисля версията си за пред властите. Преди да си замине от Земята, и на него, и на полицията щеше да им е писнало един от друг.

Още преди детективите да пристигнат на местопроизшествието, Майлс с изненада видя Лиз Валери. Да, трябваше да я очаква. Тъй като лорд Воркосиган беше направил всичко възможно, за да я отблъсне, сега адмирал Нейсмит призова на помощ целия си чар и се опита да си спомни какво й е говорил под двете си различни самоличности.

— Адмирал Нейсмит, нещастието като че ли ви преследва! — започна тя.

— Така е — приветливо отвърна той и й се усмихна с цялото хладнокръвие, на което бе способен при тези обстоятелства. Холооператорът снимаше някъде другаде — репортерката сигурно искаше нещо повече от импровизирано интервю.

— Какви бяха тези хора?

— Основателен въпрос. Според мен бяха сетаганданци, опитващи се да отмъстят за някои операции на „Дендарии“. Но по-добре не ме цитирайте. Нямам доказателства. Могат да ви дадат под съд за клевета.

— Ако ви цитирам, няма да ме дадат под съд. Значи не смятате, че са бараярци, така ли?

— Бараярци!? Какво знаете за Бараяр?

— Поразрових се в миналото ви — усмихна се тя.

— Като сте разпитвали бараярците ли? Надявам се, че не вярвате на всичко, което ви казват за мен.

— Не вярвам. Те смятат, че сте създаден от сетаганданците. Потърсих независимо потвърждение от личните си източници. Открих емигрант, който е работил в лаборатория по клониране. За съжаление, той не си спомня никакви подробности. Когато го уволнили, го подложили на насилствено психосондиране. Но и малкото, което знае, е ужасяващо. Организацията на „Свободните наемници от Дендарии“ официално е регистрирана на Джаксън Хол, нали?

— Само заради юридическо удобство. Не сме свързани по никакъв друг начин, ако правилно съм схванал въпроса ви. Свършили сте доста работа. — Майлс проточи шия. Застанала до една полицейска наземна кола, Ели Куин оживено жестикулираше и обясняваше нещо на някакъв капитан.