Читать «Братя по оръжие» онлайн - страница 43

Не можеше и да се сравнява с осемнайсет милиона марки.

Очите му се разшириха и той стисна зъби. За беден човек, човек, чието семейство е изгубило цялото си огромно богатство, например по време на завоюването на Комар, осемнайсет милиона марки наистина бяха невероятно изкушение. Рискът си струваше. В крайна сметка, какво знаеше той за Галени? През двайсетдневното им познанство капитанът не беше обелил нито дума за живота си.

— Какво ще правите сега, господин капитан? — напрегнато попита Майлс. Галени разпери ръце.

— Ще пратя ново допитване.

— Ново допитване. И само толкова ли?

— Не мога да извадя вашите осемнайсет милиона марки от джоба си, лейтенант.

„О, нима? Ще видим…“ Трябваше да се махне оттук, да напусне посолството и да се върне при „Дендарии“. При флота, където бе оставил своите опитни специалисти по събиране на информация да седят със скръстени ръце, докато той си губеше времето… Ако Галени наистина го беше измамил, в галактиката нямаше да има достатъчно дълбока дупка, за да се скрие със своите откраднати осемнайсет милиона марки.

Капитанът се изправи и го изгледа с присвити, блуждаещи някъде далеч очи.

— Всичко това е пълна загадка… — Той замълча, после тихо прибави, сякаш на себе си: — А аз не обичам загадките.

Дързък… хладнокръвен… Майлс неволно изпита възхита от способността му майсторски да се преструва — тя почти се изравняваше с неговата. И все пак, ако Галени бе взел парите, защо отдавна не беше изчезнал? Какво още чакаше? Някакъв сигнал, за който Майлс нямаше представа? О, щеше да открие, да, щеше да открие.

— Още десет дни — каза той. — Още цели десет дни.

— Съжалявам, лейтенант — разсеяно отвърна капитанът.

„Наистина ще съжаляваш…“

— Господин капитан, налага се да посетя за един ден флота си. Задълженията на адмирал Нейсмит се трупат. Заради това забавяне сега сме принудени да вземем заем, за да можем да покриваме разходите си. Трябва да уредя този въпрос.

— Мисля, че личната ви безопасност в „Дендарии“ е абсолютно недостатъчна, Воркосиган.

— Ако смятате за необходимо, дайте ми охрана от посолството. Историята с клонинга определено ще има положителен ефект.

— Историята с клонинга е пълна глупост — гневно отсече Галени.

— Напротив, блестяща е — обидено възрази Майлс. — Тя окончателно отделя Нейсмит от Воркосиган и премахва най-опасната в момента слабост на целия план, моята… уникална и лесно запомняща се външност. Тайните агенти не би трябвало да се набиват на очи.

— Какво ви кара да смятате, че онази репортерка ще сподели откритията си със сетаганданците?