Читать «Братя по оръжие» онлайн - страница 44

— Видяха ни заедно. Видяха ни милиони холозрители, за Бога! О, те непременно ще отидат да я разпитат, да, по един или друг начин. — Внезапно изпита страх — но сетаганданците със сигурност щяха да пратят някой, който фино да изкопчи информация от жената. Нямаше просто да я отвлекат, да изцедят каквото знае и да се избавят от нея, не и известна земянитска гражданка на родната й планета.

— В такъв случай защо избрахте сетаганданците за предполагаеми създатели на адмирал Нейсмит, по дяволите? Единственото, което със сигурност ще знаят, е, че те не са го направили.

— Защото звучи правдоподобно — обясни Майлс. — Щом дори ние нямаме представа откъде произхожда клонингът, те навярно няма да се изненадат, че досега не са чували нищо за него.

— Във вашата логика има някои очевидни слабости — презрително се усмихна Галени. — Това може би ще помогне на дългосрочните ви планове. Но не и на моите. Трупът на адмирал Нейсмит ще ме затрудни също толкова, колкото и този на лорд Воркосиган. Луд или не, даже вие не сте способен до такава степен да разграничите самоличностите си.

— Не съм луд — отвърна на удара Майлс и после въздъхна: — Е, може би съм малко маниакално-депресивен — призна той.

Устните на Галени потръпнаха.

— Опознай себе си.

— Опитваме се, господин капитан.

Галени се замисли, после навярно реши, че е по-разумно да остави последните думи без отговор.

— Добре, лейтенант Воркосиган. Ще наредя на сержант Барт да ви охранява. Но искам да докладвате на всеки осем часа. Давам ви едно денонощие отпуска.

Майлс, който се готвеше за нов спор, онемя.

— О — накрая успя да промълви той. — Благодаря, господин капитан. — Какви бяха причините за този внезапен обрат, по дяволите? Беше готов да даде всичко, за да открие какво става зад този безизразен римски профил.

Майлс отдаде чест и излезе преди Галени да промени решението си.

„Дендарии“ бяха избрали най-отдалечения хангар за по-голяма сигурност, а не за икономия. Хангарът беше заобиколен от гол асфалт и никой не можеше да се промъкне незабелязано до него. А ако все пак ги нападнеха, нямаше голяма вероятност да пострадат невинни цивилни граждани. Изборът бе логичен.

Но дотам имаше адски много път. Майлс се опитваше да крачи енергично, а не да притичва като паяк по кухненски под. Не започваше ли да изпада в параноя? Сержант Барт, който вървеше до него в неудобните си цивилни дрехи, искаше да го откара до совалката с бронираната наземна кола на посолството, но Майлс с много усилия го бе убедил, че ако видят адмирал Нейсмит да слиза от официален бараярски автомобил, седемте години криене ще се изпарят като дим. Голото пространство около хангара си имаше и лошите страни, уви. И все пак никой не можеше да ги нападне незабелязано.

Освен ако не беше дегизиран, разбира се. Например онзи голям сервизен гравитокамион там, който бързо се носеше над земята. Имаше ги из целия космодрум и окото лесно свикваше с присъствието им. Ако някой искаше да ги атакува, определено щеше да избере такава машина. До първия изстрел нито един войник от „Дендарии“ не можеше да е сигурен дали няма да убие някой нещастен техник. Такава грешка можеше да съсипе кариерата на човек.