Читать «Братя по оръжие» онлайн - страница 46

Барт го теглеше за лакътя към приземяващия се гравитокар.

— Обратно в посолството, господин лейтенант! — настойчиво каза той.

Ругаещ наемник в сивата униформа на „Дендарии“ спря на няколко метра от тях, насочи плазмената си пушка към сержанта и изрева:

— Назад!

Докато ръката на Барт се плъзгаше към куртката му, Майлс припряно застана помежду им.

— Приятели, приятели! — извика той и разпери ръце, за да задържи двамата на разстояние. Въпреки подозренията си, наемникът се закова на място. Барт с усилие стисна юмруци от страни на тялото си.

Накрая дотича Ели Куин — стискаше гранатохвъргачка. От широкото петсантиметрово дуло се издигаше дим. Лицето й беше зачервено и измъчено.

Сержант Барт погледна оръжието и едва овладя яростта си.

— Още малко и щеше да взривиш и него — изръмжа той на Ели. „Завижда й — помисли си Майлс, — защото самият той нямаше гранатохвъргачка.“

Очите на Куин се разшириха от гняв.

— По-добре така, отколкото да стоя със скръстени ръце. Какъвто беше случаят с теб!

Майлс повдигна дясната си ръка — лявото рамо го болеше, когато се опитваше да движи другата си ръка — предпазливо попипа тила си и погледна пръстите си. Бяха червени и мокри. Охлузена кожа. Течеше му кръв като на заклана свиня, но раната не бе опасна. Е, още една съсипана униформа.

— Не е много удобно да мъкнеш тежка артилерия в метрото, Ели — меко се намеси той, — нито пък щяхме да минем през охраната на космодрума. — Майлс замълча за миг и погледна димящите останки на гравитокамиона. — Изглежда, че дори те не са успели да внесат оръжие. Които и да са. — Той многозначително кимна на втория войник от „Дендарии“, който разбра знака и отиде да проучи положението.

— Хайде, господин лейтенант! — възобнови опитите си Барт. — Ранен сте. Скоро ще пристигне полиция. Не трябва да се замесвате в тази история.

Искаше да каже, че лейтенант лорд Воркосиган не бива да се замесва в тази история, и беше напълно прав.

— Господи, да, сержант. Вървете. Върнете се в посолството по заобиколен път. Не позволявайте на никой да ви проследи.

— Но, господин лейтенант…

— Оттук нататък охраната ми поема собствената ми телохранителка — която току-що доказа способностите си, струва ми се. Вървете.

— Капитан Галени ще ме набучи на кол, ако…

— Сержант, ако проваля прикритието си, Саймън Илян ще набучи на кол самия мен. Това е заповед. Вървете.

Името на страшния шеф на Имперската служба за сигурност подейства. Разкъсван от противоречия, Барт се качи в гравитокара. Когато машината се скри от поглед, Майлс облекчено въздъхна. Ако се бе върнал в посолството, Галени завинаги щеше да го заключи в мазето.

Войникът от „Дендарии“ се приближи и докладва: