Читать «Братя по оръжие» онлайн - страница 42

Майлс гневно стисна юмруци.

— Най-противното в този човек е неговото нахалство. Поне можеше да си избере друго име, но той се перчи с моето. Сигурно е свикнал с него, когато са го обучавали да се държи като мен. Говори с бетански акцент, приел е бетанското моминско име на майка ми, бетанската мода — и знаете ли защо?

„Защо, защо, защо?…“

Тя безмълвно поклати глава.

— Защото според бетанския закон за клонингите той е мой законен брат, ето защо! Опитва се да си осигури фалшива самоличност. Не съм сигурен каква е причината. Тя може да е ключ към неговата слабост. Все трябва да има слабо място, някаква пролука в бронята му… — „Освен наследствената лудост, разбира се. — Леко задъхан, Майлс замълча. — Нека си мисли, че се мъча да потисна гнева, а не ужаса си.“

Слава Богу, посланикът му махна с ръка от отсрещния край на залата. Неговият кортеж се събираше и се готвеше да си тръгва.

— Извинете ме. — Майлс се изправи. — Трябва да ви оставя. Но, хм… в случай, че пак срещнете фалшивия Нейсмит, ще съм ви извънредно признателен, ако се свържете с мен в бараярското посолство.

„Pour quoi?“ — помръднаха устните й и тя стана предпазливо. Майлс й целуна ръка, завъртя се кръгом по войнишки и се отдалечи.

Трябваше да се сдържи да не се затича след посланика. Гений. Истински гений. Защо досега не се беше сетил за това идеално прикритие? Шефът на Имперската служба за сигурност Илян щеше да го хареса. Даже Галени навярно щеше да се поободри.

ГЛАВА 5

В деня, в който за втори път пристигна куриер от секторния щаб, Майлс се барикадира в коридора пред кабинета на капитан Галени и с огромно усилие на волята не изблъска куриера, докато той излизаше, а си наложи да го изчака секунда и чак след това се втурна вътре и се изправи пред бюрото на Галени.

— Господин капитан…

— Да, да, лейтенант, зная — ядосано отвърна Галени и му даде знак да почака. Възцари се тишина и на видеоплочата се заредиха безкрайни страници. Накрая капитанът вдигна глава и свъси вежди.

— Господин капитан? — настойчиво повтори Майлс.

Все още намръщен, Галени се изправи и посочи пулта.

— Вижте сам.

Майлс прочете информацията два пъти.

— Господин капитан… тук няма нищо.

— И аз така забелязах.

— Нито кредитен превод, нито заповеди, нито обяснение — абсолютно нищо. Изобщо не се споменава за мен. Чакахме цели двайсет дни за нищо. За това време можехме да отидем пеша до Тау Кит и да се върнем. Истинска лудост! Това просто не е възможно!

Галени замислено се подпря на бюрото си и се втренчи във видеоплочата.

— Невъзможно ли? Не. И преди са се губили заповеди. Бюрократични издънки. Важни данни, пратени на друг адрес. Спешни искания, очакващи някой да се върне от отпуска. Случват се такива неща.

— Но не са се случвали с мен — изсъска през зъби Майлс.

Галени повдигна едната си вежда.

— Вие сте арогантен Вор. Но може би сте прав. Такива неща едва ли биха се случили с вас. С всеки друг, да. Но не и с вас. Разбира се — почти се усмихна капитанът, — винаги има пръв път.

— Вече се случва за втори — отбеляза Майлс, подозрително впери поглед в Галени и едва успя да сподави напиращите в гърлото му обвинения. Дали това не бе някаква буржоазна комарска идея за майтап? Щом заповедите и кредитите ги нямаше, трябваше да са били отклонени по пътя. Освен ако изобщо не бяха пращани никакви запитвания. Освен думата на Галени, не разполагаше с други доказателства. Ала капитанът едва ли щеше да рискува кариерата си, само за да подлее вода на свой подчинен. Не че заплатата на бараярски капитан щеше да е голяма загуба, както отлично знаеше Майлс.