Читать «Братя по оръжие» онлайн - страница 119

Майлс облече черната си тениска и се усмихна. После започна да си обува кубинките.

— Това е само предпазна мярка. Може изобщо да не се стигне дотам. Просто в случай, че се нуждая от секретна връзка с посолството при някакви извънредни обстоятелства.

— Не се сещам за никакви извънредни обстоятелства — упорито възрази Иван, — които верен младши офицер да не може да сподели със самия секторен шеф. — Гласът му стана суров. — Същото се отнася за Дестанг. Какво се върти в изобретателния ти мозък, братовчеде?

— Не съм сигурен. Но може би има шанс да спася… нещо от тази каша.

Ели, която до този момент внимателно слушаше разговора им, отбеляза:

— Мислех си, че вече сме успели да спасим нещо. Разкрихме предател, запушихме пробив в системата за сигурност, провалихме отвличане и опасен заговор срещу Бараярската империя. И си получихме парите. Какво повече искаш за една седмица?

— Е, нямаше да е зле, ако всичко това беше станало по наша воля, а не случайно.

Иван и Ели се спогледаха над главата му. На лицата им се изписа еднакво неспокойно изражение.

— Какво още искаш да спасиш, Майлс? — попита Иван. Вперил очи в кубинките си, Майлс свъси вежди.

— Нещо. Бъдеще. Втори шанс.

— Клонинга, нали? — попита братовчед му. — Допуснал си този проклет клонинг да ти влезе под кожата.

— Той е плът от моята плът, Иване. — Майлс разпери ръце. — На някои планети биха го смятали за мой брат. На други дори за мой син, в зависимост от това как гледа на клонирането законът.

— Някаква си клетка! На Бараяр — рече Иван, — когато някой стреля срещу теб, го смятат за твой враг. Да не би паметта ти да ти изневерява? Та тези хора се опитаха да те убият! Едва вчера сутринта!

Майлс само му се усмихна.

— Знаеш ли — предпазливо каза Ели, — ако решиш, че наистина искаш клонинг, можеш да си поръчаш. Без, хм, всички проблеми, които имаш сега. Клетките ти са трилиони…

— Не искам клонинг — прекъсна я Майлс. „Искам брат.“ — Но изглежда съм… поръчал този.

— Мислех си, че за него е платил Сер Гален — възрази Ели. — Комарците са се готвили да те убият. Според закона на Джаксън Хол клонингът явно принадлежи на Гален.

„Глупако Норфък, ти гориш от жар, но служиш на предаден господар“⁴ — мислено изрецитира Майлс и после твърдо каза:

— Дори на Бараяр никое човешко същество не може да притежава друго. Гален е стигнал прекалено далеч в стремежа си към… своето виждане за свободата.

— Във всеки случай — рече Иван, — ти вече не се занимаваш с този проблем. Намеси се върховното командване. Чух какви заповеди получи.

— А чу ли Дестанг да казва, че иска да ме убие… да убие клонинга?

— Да, и какво от това? — Ворпатрил очевидно бе изпаднал в почти паническо упорство. — И без това не го харесвам. Гадно копеленце.

— Дестанг е усъвършенствал изкуството да пише само окончателни доклади — каза Майлс. — Дори сега да се отклоня от заповедта си, за мен ще е физически невъзможно да се върна на Бараяр, да измоля живота на клонинга от баща си, да го накарам да нареди на Саймън Илян да даде съответните указания и да донеса новата заповед на Земята преди всичко да е свършило.