Читать «Братя по оръжие» онлайн - страница 117

Това вече определено беше вярно. Майлс се съсредоточи върху първата част.

— Измяна ли? Той е роден на Джаксън Хол. Не е поданик на Империята нито по месторождение, нито по натурализация. За да го обвините в измяна — Майлс си пое дъх, — трябва да приемете, че е имперски поданик по произход. А това означава, че е ворски лорд с всички произтичащи от това права, включително правото да бъде съден от равни на него — с други думи, от общата сесия на Съвета на графовете.

Дестанг повдигна вежди.

— Дали ще се сети да използва такава необичайна защита?

„Ако той не се сети, аз ще му я посоча.“

— Защо не?

— Благодаря ви, лейтенант. Не съм се замислял за такива усложнения. — Комодорът наистина изглеждаше угрижен.

Планът на Майлс да убеди Дестанг, че сам е стигнал до идеята да остави клонинга на мира, заплашваше да постигне тъкмо обратния резултат. Трябваше да разбере…

— Допускате ли възможността за убийство, господин комодор?

— Да. — Шефът на секторния щаб решително изправи гръб.

— Има вероятност да се появи юридически проблем, господин комодор. Той или не е имперски поданик и ние изобщо не можем да му предявим обвинение, или ако е, клонингът ми е защитен от имперския закон. И в двата случая убийството му ще… — Майлс навлажни устните си с език. Галени, който единствен знаеше какво се опитва да направи, затвори очи като човек, присъстващ на ужасен инцидент. — Ще бъде престъпление, господин комодор.

Дестанг го изгледа нетърпеливо.

— Нямам намерение да давам тази заповед на вас, лейтенант.

„Мисли си, че не искам да си цапам ръцете…“ Ако Майлс доведеше спора до логичния му завършек в присъствието на двама имперски офицери, имаше вероятност комодорът да отстъпи. Но можеше и да загази. Ако всичко това завършеше с военен съд, щяха да пострадат и двамата. Даже Майлс да спечелеше, Бараяр щеше да изгуби, а четирийсетте години служба на Дестанг не заслужаваха такъв безславен край. И ако сега го поставеха под домашен арест, щяха да му бъдат затворени всички алтернативни пътища на действие. Не искаше да го хвърлят в нов затвор. Междувременно хората на Дестанг без колебание щяха да изпълнят всяка заповед, която им дадеше…

— Благодаря ви, господин комодор — кисело се усмихна той. Иван изглеждаше облекчен.

Шефът на секторния щаб се замисли.

— Малко е странно, че специалист по секретни операции като вас толкова късно се е загрижил за законността, не смятате ли?

— Всеки от нас понякога се отклонява от логиката.

Куин бе приковала вниманието си към него. Едва забележимото повдигане на веждите й го питаше: „Какво правиш, по дяволите?“

— Помъчете се това да не ви се случва често, лейтенант Воркосиган — сухо отвърна Дестанг. — Адютантът ми носи непроследим кредитен чек за вашите осемнайсет милиона марки. Можете да си го вземете на тръгване. И отведете със себе си тези жени. — Той махна с ръка към двете униформени наемнички от „Дендарии“.

Иван се подсмихна. „Те са мои офицери, по дяволите, не са ми харем“ — мислено изръмжа Майлс. Но никой от Службата на възрастта на Дестанг не би могъл да го разбере. Някои неща не се променяха — просто трябваше да се надживеят.