Читать «Братя по оръжие» онлайн - страница 121

— Позволено е да се хранят питомните лъвове — осведоми го Симбиеда.

Майлс запремигва от неканения спомен за Иван, облечен в тога и подскачащ в каросерията на гравитокамион, преследван от глутница гладни жълто-кафяви котки. Бе чел прекалено много земянитска история.

— Господин адмирал… — колебливо започна сержантът.

— Да?

— След всички процедури в болницата не мога да си спомня нищо за деня, в който бях убит. И лекарите не ми казаха нищо. Това… малко ме безпокои, господин адмирал.

Кафявите очи на Симбиеда бяха странни и предпазливи — очевидно много го безпокоеше.

— Разбирам. Е, лекарите и без това не биха могли да ти обяснят почти нищо. Те просто не бяха там.

— Но вие сте били, господин адмирал.

„Разбира се — помисли си Майлс. — И ако не бях, ти нямаше да загинеш вместо мен.“

— Спомняш ли си пристигането ни на Махата Соларис?

— Да, господин адмирал. Някои неща — до вечерта преди смъртта ми. Но ми се губи целият ден, не само битката.

— Аха. Е, това не е тайна. Комодор Джесек, аз, ти и твоите хора отидохме в един склад, за да вземем някои неща — имахме проблем с първата доставка…

— Спомням си — кимна сержантът. — Спукани батерии, от които изтичаше радиация.

— Точно така. Между другото, ти забеляза дефекта, докато ги разтоварвахте. Друг просто нямаше да обърне внимание.

— Не и от моите хора — промърмори Симбиеда.

— В склада ни нападна сетагандански ударен отряд. Изобщо не разбрахме дали са ни причаквали, макар че заподозряхме нещо такова, когато властите отмениха орбиталния ни пропуск и ни поканиха да напуснем пространството на Махата Соларис. А може просто да не са искали проблеми. Така или иначе, в дъното на склада избухна гравитационна граната. Един от шрапнелите те улучи в шията и ти умря от загуба на кръв. — Невероятно количество кръв за такъв слаб млад мъж — докато говореше, Майлс си спомни мириса й и пламъците на битката, но се опита да запази спокойствие. — Върнахме те на „Триумф“ и те замразихме. Беше изтекъл само един час и докторът даде оптимистични прогнози, тъй като нямаше сериозни тъканни увреждания. — Не като един от техниците, когото същият взрив бе разкъсал на парчета…

— Чудех се… какво съм направил… или какво не съм направил.

— Нямаше време да направиш нищо. Ти беше първият ни загинал.

Симбиеда изглеждаше облекчен. Какво ли ставаше в главата на ходещ мъртвец, зачуди се Майлс. Какъв провал можеше да го плаши повече от самата смърт?

— Ако това те утешава — прибави Ели, — такава загуба на паметта е нещо нормално не само за криосъживените, но и за жертвите на всевъзможни травми. Ако поразпиташ, ще откриеш, че не си единственият.

— Най-добре седни и си закопчай колана — каза Майлс. Совалката вече се готвеше за отлитане.

Симбиеда бодро кимна и отиде да си потърси място.

— Спомняш ли си твоето раняване? — попита Майлс Ели.