Читать «Братя по оръжие» онлайн - страница 118

Последните думи на комодора даваха ясен знак за край на срещата. Майлс не им обърна внимание. И все пак Дестанг не беше споменал…

— Да, лейтенант, вървете — любезно рече капитан Галени. — Не успях да довърша доклада си. Ако отведете наемниците си с вас, ще прибавя към осемнайсетте милиона на комодора още една… марка.

Очите на Майлс леко се разшириха. „Галени не е съобщил на Дестанг, че «Дендарии» работят по случая. Следователно той не може да им нареди да се оттеглят, нали?“ Имаха преднина — ако успееше да открие Гален и Марк преди групата на комодора…

— Благодаря, господин капитан — чу собствения си глас той. — Удивително е колко много тежи една марка.

Галени му кимна и обърна към Дестанг.

Майлс почти избяга навън.

ГЛАВА 13

Иван придружи Майлс до стаята им, та той да се преоблече за последен път в адмиралската си униформа, с която беше пристигнал в посолството — сякаш преди цяла вечност.

— Не ми се ще да присъствам на сцената долу — поясни братовчед му. — Дестанг е решен да пролее кръв. Но ще държи Галени в стойка „мирно“ цяла нощ и ще се опитва да го пречупи.

— По дяволите! — Майлс запрати зелената си бараярска куртка към отсрещната стена, но това не му помогна да се освободи от яростта си. После се тръшна на леглото, събу единия си ботуш, претегли го в ръка, после поклати глава и отвратено го пусна на пода. — Галени не заслужава такова отношение, а медал. Е, щом Сер Гален не успя да го пречупи, струва ми се, че няма да може и Дестанг. Но не е честно, не е честно… — Майлс се замисли. — И аз имам вина за това положение. По дяволите, по дяволите, по дяволите…

Ели безмълвно му подаде сивата униформа. Иван обаче не премълча.

— Да, страхотна ситуация, Майлс. Ти ще си в безопасност в орбита, докато групата на комодора оправя кашата тук. Адски са подозрителни — не биха повярвали даже на собствените си майки. Всички сме в кюпа. Накиснати, изплакнати, изцедени и проснати да съхнем на студения вятър. — Той се приближи до собственото си легло и безнадеждно погледна към него. — Няма смисъл да си лягам — сто на сто след малко ще ме повикат за нещо. — Иван мрачно седна.

Майлс рязко вдигна очи към него.

— Да, през следващите няколко дни ще си в центъра на събитията, нали?

Усетил промяната в гласа му, братовчед му го изгледа подозрително.

— Да, и какво от това?

Майлс разклати панталона си. Секретният му комуникатор падна на леглото.

— Да речем, че преди да замина, си спомня да предам комуникатора си. Да речем, че Ели забрави да предаде своя. — Майлс предупредително вдигна показалец във въздуха и тя престана да рови в джоба на куртката си. — Да речем, че ти го прибереш с намерението да го върнеш на сержант Барт веднага щом получиш втория. — Той подхвърли устройството на Иван, който автоматично го хвана, но го задържа с палец и показалец, сякаш е някакво отровно, гърчещо се създание.

— Да речем също, че си спомня какво се случи с мен предния път, когато ти помогнах — яростно отвърна Иван. — Онзи фокус, който направих, за да те върна в посолството. През оная нощ, когато ти се опита да опожариш Лондон. Когато научат, хрътките на Дестанг ще получат стомашни колики.