Читать «Братя по оръжие» онлайн - страница 120

Иван го изгледа смаяно.

— Майлс… винаги съм се срамувал да моля чичо Арал за услуги, но смятах, че ти предпочиташ жив да те одерат, отколкото да тичаш при татко си за помощ! А сега искаш да пренебрегнеш заповедта на един комодор! На комодор! После никой в Службата няма да те приеме!

— Предпочитам да умра — безизразно се съгласи Майлс, — но не мога да накарам някого да загине вместо мен. Това обаче няма значение. Просто не е възможно.

— Слава Богу. — Иван го гледаше загрижено.

„Щом не мога да убедя най-добрите си приятели — помисли си Майлс, — навярно наистина греша. Или трябва да се справя сам.“

— Просто искам да поддържам връзка с теб, Иване — каза той. — Не те моля за нищо…

— Да, обаче… — мрачно го прекъсна братовчед му.

— Щях да дам комуникатора на капитан Галени, но той със сигурност ще е поставен под постоянно наблюдение. Ще му го вземат и тогава цялата тази история ще изглежда… съмнителна.

— А как ще изглежда, ако го открият у мен? — умолително попита Иван.

— Или се съгласи — Майлс закопча куртката си, изправи се и протегна ръка към устройството — или ми го върни.

— Уф. — Иван сведе очи и прибра комуникатора в джоба си. — Ще си помисля.

Майлс кимна благодарно.

Хванаха една совалка на „Дендарии“, която се готвеше да излети от лондонския космодрум. Всъщност Ели се свърза с пилота от посолството и му нареди да ги изчака. Майлс копнееше поне веднъж да не бърза за никъде и с удоволствие щеше да се разходи из града, ако задълженията на адмирал Нейсмит не го караха да ускори крачка.

Докато двигателите загряваха, по пистата дотича закъснял наемник и едва успя да се провре през затварящия се люк.

Майлс, Ели Куин и Елена Ботари-Джесек седяха в задната част на совалката. Спрял да си поеме дъх, току-що качилият се на борда войник забеляза Майлс, усмихна се и отдаде чест.

— А, сержант Симбиеда — каза Майлс. Райън Симбиеда бе отличен техник от инженерния отдел и отговаряше за поддръжката и ремонта на бойната броня и лекото снаряжение. — Размразили са те.

— Тъй вярно, господин адмирал.

— Казаха ми, че състоянието ти е добро.

— Преди две седмици ме изписаха от болницата. Бях в отпуска. И вие ли, господин адмирал? — Симбиеда кимна към сребристия пакет с живата кожа в краката му.

Майлс я подритна по-навътре под седалката.

— И да, и не. Всъщност, докато ти си почиваше, аз работих. В резултат скоро всички ще имаме работа. Добре че си успял да си отдъхнеш.

— Земята е страхотна — въздъхна Симбиеда. — Адски се изненадах, когато се свестих тук. Видяхте ли Парка за еднорози? Той е на този остров. Вчера бях там.

— За жалост, не видях почти нищо — мрачно отвърна Майлс.

Сержантът извади от джоба си холокуб и му го подаде.

Паркът за еднорози и диви животни (клон на „ГалакТек Байоинджиниъринг“) заемал цялата територия на огромното историческото имение Утън в графство Съри, информира го пътеводителният куб. По моравата на видеодисплея протича лъскаво бяло животно, което приличаше и навярно наистина беше кръстоска между кон и елен.